Една нова светица и дванадесет блажени за Католическата църква
Джанкарло Ла Вела – Светла Чалъкова – Ватикана
По време на аудиенцията, провела се на 24 април, с кардинал Марчело Семераро, префект на Конгрегацията за процесите на светиите, папа Франциск реши да разшири култа към блажената Маргерита от Чита ди Кастело, Терциарка от Ордена на братята проповедници, като я впише в каталога на светците с Еквивалентна Канонизация. Маргерита, родена около 1287 г. в Метола, близо до Урбино, сляпа и с физически увреждания, води труден живот, принудена да живее в килия далеч от очите на света. Впоследствие родителите ѝ я изоставят на солидарността на жителите на Чита ди Кастело. И там животът ѝ продължава сред неизразими премеждия, докато не бива приета от семейство, което ѝ позволява да се посвети на молитвата, съзерцанието и покаятелни практики, милосърдни дела и възпитанието на децата на семейството, което я бе приютило. Умира на 13 април 1320 г. в Чита ди Кастело, след като ѝ се приписват невероятни знамения, чудеса и необикновени изцеления и други мистични явления. Маргерита е пример за евангелска жена, придобила дълбок опит в живота, обединен с Господ. Нейният недъг не ѝ попречи да живее изключително духовно майчинство, което дори и днес напомня колко е важна грижата за другите. Освен това е силен призив за надежда за всяка ситуация на маргинализация и страдание.
Мъченици от испанската гражданска война
По време на същата аудиенция папата упълномощи Конгрегацията да обнародва декретите относно признаването на мъченическата смърт на Божиите Раби Винченцо Никасио Ренуцио Торибио и 11 другари от Конгрегацията на Пресветия Изкупител: става въпрос за шестима свещеници и шестима братя миряни убити от омраза към Вярата, в Мадрид през 1936 г., по време на гражданската война, която от 1936 до 1939 г. окървави иберийската държава. Социално-политическата ситуация, която е съществувала през онези години, е исторически известна, както и климатът на преследване, който републиканските милиционери установяват срещу всички, които се изповядват като членове на католическата църква, независимо дали са били богопосветени или миряни.
Пет нови Достопочтени
Папата одобри също Декретите, признаващи на героичните добродетели на петима Божии Раби, които по този начин стават достопочтени. Сред тях кардинал Марчелино Корадини, епископ на Фраскати, основател на Конгрегацията на сестрите на Светото семейство. Роден на 2 юни 1658 г. в Сеце и умира в Рим на 8 февруари 1743 г.
Божият Раб Емануеле Стаблум, богопосветен от Конгрегация на чедата на Непорочното зачатие, също става достопочтен; роден на 10 юни 1895 г. в Терцолас, умира в Рим на 16 март 1950 г. Той е бил виден лекар. През 1931 г. започва да работи в Дерматологичния институт на Непорочното зачатие, като допринася значително за растежа на тази институция, която иска да разшири с последващи павилиони, необходими както за хоспитализацията на болни, така и за клинични изследователски центрове. През 1943 г., по време на германската окупация в Рим, отваря вратите на болницата за различни издирвани от немския окупатор, спасявайки живота на стотина бежанци, сред които 52 евреи. За тази героична постъпка на 20 ноември 2001 г. той е удостоен с честта „Праведен сред народите“.
Признават се и героичните добродетели на Божия Раб Енрико Ернесто Шоу, съпруг и баща на девет деца. Роден на 26 февруари 1921 г. в Париж от аржентински родители, той става офицер във флотата, а след това влиза в света на индустрията. Като главен изпълнителен директор той силно подкрепя работниците. Член е на Католическа дейност и на Християнското семейно движение и под импулса на аржентинския епископат организира, заедно с други предприемачи, помощи за Европа в следвоенния период. През 1952 г. основава Asociación Cristiana de Dirigentes de Empresa и популяризира Unión Internacional de Asociaciones Patronales Católicas и Movimiento Empresarial Mundial Cristiano. През 1957 г. му е поставена диагноза злокачествен тумор. Умира на 27 август 1962 г. в Буенос Айрес на 41-годишна възраст.
И накрая, Божията Рабиня Мария де лос Десампарадос Портила Креспо (майка на семейство, родена на 26 май 1925 г. във Валенсия, Испания и починала в Мадрид на 10 май 1996 г.) и Божията Рабиня Анфросина Берарди ( родена на 6 декември 1920 г. в Сан Марко ди Претуро, Италия, където и умира на 13 март 1933 г.).
