Кардинал Паролин: Единни да свидетелстваме Евангелието в днешния свят

Свещенство и дипломация

„Служение за общението и мира в света, но също и за защитата и насърчаването на религиозната свобода. Така виждам  дипломацията”, казва кардинал Паролин, говорейки за фигурата на държавния секретар и неговата служба заедно с папата. „Смятам, че основното ми призвание е свещенството. Все още чувствам призванието да бъда свещеник, служител на Господа, който работи в Църквата за душите", казва първият помощник на папата. „Но има различни начини за упражняване на свещеничеството и църковната дипломация е един от тях. „Не смятам, че има противоречие между това да бъдеш свещеник и да си дипломат, защото особено след Втория Ватикански събор  задачата на нунциите е пастирска задача, насочена към укрепване на връзките между Светия престол и местните църкви“, обяснява кардинала. „Задача, която ще продължи непроменена, дори когато приключи реформата на Римската курия, която папата подготвя“.

Говорейки за фигурата на папа Франциск, кардиналът добавя, че най-поразителното в него е голямата му семплота. „Когато се доближиш до него, осъзнаваш, че той е обикновен човек, който много се грижи за отношенията и близостта с другите. Характеристика, която отговаря на неговия начин на работа и чието желание е да направи Църквата по-убедителна в провъзгласяването на Евангелието“.

Загриженост за конфликтите в Църквата

На въпроса за конфликта в църковната общност, между т.н. консервативно и прогресивно крило, кардиналът подчертава, че тази ситуация само нанася щети на Църквата, тъй като Христос се моли за нейното единство. Според секретаря, проблемът "вероятно произтича от факта, че папата много набляга на реформата на Църквата, но има и  голямо объркване по този въпрос". „Структурата на Църквата, наследството на вярата, тайнствата и апостолическото служение не могат да бъдат променени, но Църквата може да бъде обновена“, обяснява ватиканския секретар. Понякога тези разделения и тези противопоставяния произтичат от неспособността да се прави разлика „между това, което е съществено и не може да се промени, и това, което не е съществено и трябва да се реформира, в съответствие с духа на Евангелието”.

Надежда за бъдещето на Църквата в Китай

Относно ситуацията на Църквата в Китай, кардинал Паролин подчертава, че Светият престол гледа с голямо уважение към нейната история на огромни страдания, но и с голяма надежда. Предприетите до момента стъпки, (бел.ред. временният договор с Китай), "дори и да не са разрешили всички съществуващи проблеми, които вероятно ще отнемат много време, са в правилната посока към помирение в Църквата". Стремежът е да се защити тази общност, която все още е малка, но има голяма сила и жизненост. Всичко, което се прави, е да се гарантира нормален живот в Църквата в Китай и  пространства за религиозна свобода и общение, защото Католическата църква не може да съществува без общение със Свети Петровия приемник, папата”.

Свидетелство на иракските християни

Припомняйки пътуването до Ирак и срещата с една „преследвана Църква, която продължава да страда и живее в атмосфера на недоверие и несигурност, която не позволява на християните да виждат бъдеще в страната“, кардиналът говори за опита от срещата с иракските верни. „Това на което ни научиха – посочва кардинал Паролин -  е свидетелството на вярата, което достига до мъченическа смърт. Това е големият урок, който можем да извлечем от иракските християни. Въпреки нападенията и смъртта, християните продължават да изповядват католическата си вяра с голяма смелост. Те ни учат да отстояваме вярата, въпреки всички трудности, но в същото време ни молят за повече солидарност“.

Европа и загубата на вяра

По отношение на Европа и появата на нови законодателства по етични въпроси, които все повече се отдалечават от християнските корени, кардиналът признава, тези „антропологични промени спомагат за загубата на вяра“. „Загубата на идентичност на човешката личност, освен загуба на вяра, представлява и загуба на разума“, изтъква кардинал Паролин. „Както казва папа Франциск, въпросът за аборта не е религиозен въпрос, а въпрос на разума. И вероятно днес, както каза Бенедикт XVI, основният проблем е разумът, а не вярата". Ватиканският секретар подчертава мисията на Църквата да свидетелства вярата, надеждата и милосърдието, но „без да налага, а само като предлага  последователно и убедено свидетелство за християнския живот". Както апостолите и учениците, които пристигат в общество, лишено от на християнските ценности и чрез тяхното свидетелство „успяха да променят манталитета и да въведат ценностите на Евангелието в тогавашното общество“.

Днес повече от всякога, заключава кардинал Паролин, имаме нужда да се обединим в молитва, така че Господ да ни помогне да бъдем верни „на мисията да свидетелстваме  Евангелието, а също и нашата  принадлежност към Църквата в съвременния свят".

(dg/vatn)