Неделя на Божието Слово: насоки за нейното честване
Тициана Кампизи – Светла Чалъкова – Ватикана
Нотата на Конгрегацията се отнася до Неделята на Божието Слово, която папа Франциск учреди на 30 септември м.г. с Апостолическото писмо под формата на Motu proprio “Aperuit illis”, за да припомни някои „богословски, богослужебни и пастирски принципи за Словото Божие, прогласявано на литургията. Определен за ІІІ обикновена неделя, папата пожела този ден, като ден, посветен на отслужването, размисъла и разпространението на Словото. Документът, изготвен от Конгрегацията за Божествения култ и Тайнствата, бе подписан на 17 декември от нейния префект, кардинал Роберт Сара, и има за цел да пробуди съзнанието относно значението на Свещеното Писание за живота на вярващите, особено в литургията, „която ни поставя в жив и постоянен диалог с Бог“. Освен това прибавя, че Неделята на Словото Божие е „добра възможност да препрочетем някои църковни документи, преди всичко Предпоставката за реда на четивата в литургията (Praenotanda dell’Ordo Lectionum Missae) и след това се разделя на десет точки, които предлагат също толкова насоки за отслужването.
Като подчертава, че „чрез библейските четива, провъзгласени на литургията, Бог говори на своя народ, а самият Христос провъзгласява своето Евангелие“, се посочва като „един от ритуалните начини, подходящи за тази неделя (...) интроиталното шествие (тържественото влизане на свещеника със свещенослужителите на олтара за отслужването на литургията) с Евангелието или, при липсата му, поставянето му на олтара“. Нотата на Конгрегацията за Божествения култ и тайнствата уточнява след това, че библейските четива, разпоредени от Църквата в книгата за четивата не трябва да бъдат заменяни или преустановявани, и че трябва да се използват версии на Библията, одобрени за богослужението. „Провъзгласяването на текстовете от Книгата за четивата е връзка на единство между всички вярващи, които слушат“, се чете в документа, който освен това препоръчва отпевния псалм да бъде пят. За проповедта се приканват епископите, свещениците и дяконите „да пояснат и позволят на всички да разберат Свещеното Писание“ и „да го напряват достъпно за собствената си общност“, изпълнявайки това служение „със специално посвещение, прибягвайки към средствата предложени от Църквата“. Оттук бива подчертано значението на тишината по време на литургията, защото „спомагайки медитацията, позволява Словото Божие да бъде прието вътрешно от онзи, които слуша“.
Относно онези, които възвестяват Божието Слово в асамблеята – свещеници, дякони и четци – нотата уточнява, че се изисква „специфична вътрешна и външна подготовка, фамилиарност с текста, който трябва да бъде провъзгласен и необходима практика по начина, по който трябва да бъде провъзгласен“. Освен това се настоява за грижата за амвона, от който бива провъзгласяването Божието Слово“, и докато „от него могат да бъдат отправени проповедта и универсалните молитвени намерения“, е „по-малко препоръчително от него да се правят коментари, съобщения, насоки за пеене“. Също така се иска да се полагат грижи за материалната стойност и добрата употреба на „книгите, съдържащи откъси от Свещеното Писание“, определящи като „неадекватно използването на листовки, фотокопия, помощни средства в замяна на богослужебните книги“. И още, за да се спомогне по-доброто опознаване на Свещеното Писание и неговата стойност, Конгрегацията за Божествения култ и Тайнствата призовава да се насърчават, непосредствено преди или в дните след Неделята на Божието Слово, обучителни срещи например, за да се илюстрират по-детайлно „критериите за литургичното разпределяне на различните библейски книги през година и в нейните времена, структурата на неделните и делничните цикли на четивата от литургията“. Накрая нотата идентифицира в Неделята на Божието Слово, там където бива насърчавано колективното отслужване на Утринната и Вечерната молитва „благоприятен повод за задълбочаването на връзката между Свещеното Писание и Часослва, молитвата на Псалмите и антифоните и библейските четива“.
Нотата на Конгрегацията завършва като предлага свети Йероним да бъде предложен като пример „за голямата любов, която той хранеше към Божието Слово“. Защото, както припомня папа Франциск в Апостолическото писмо Scripturae sacrae affectus от 30 септември т.г. написано по повод 1600-годишнина от смърта на свети Йероним, той бе „неуморим учен, преводач, екзегет, дълбок познавач и страстен популяризатор на Свещеното Писание“, чрез слушането на което намери себе си, лика на Бог и този на братята, и усъвършенства предразположението си за живота в общността.
