Ватиканската дипломация действа за улесняване на мира между народите

Давиде Дионизи – Маня Кавалджиева – Ватикана

„Дипломатическата дейност на Светия Престол не се задоволява с наблюдение на събитията или с оценка на тяхното значение, нито може да остане само един вид критичен глас на съвестта, често пъти дори вървейки срещу течението“. Словото на монс. Пол Ричард Галахър, секретар за отношенията с държавите, е изцяло посветено на дипломацията на Светия Престол и бе произнесено по случай 40-годишнината от подписването на споразумението между Светия престол и Перу, извършено в перуанската столица Лима на 19 юли 1980 г.

Архиепископът изтъкна,  че „Светият престол е призован да действа с  цел  улесняване на съжителството между различните държави, за насърчаване на онова братство между народите, където думата братство е синоним на действено сътрудничество, на истинска подкрепа, съгласувана и организирана, на  структурирана солидарност в полза на общото благо и на отделния индивид“.

Дипломация, която подкрепя мира, основан на справедливостта

И именно папа Франциск желае Светия Престол „да действа на международната сцена не за да гарантира някаква обща сигурност, станала още по-трудна в този период на постоянна нестабилност и на изявена конфликтност,  а за да подкрепи идеята за мир като плод на правилни отношения, тоест на зачитане на международните закони,  на защита на основните човешки права, като се започне с тези на последните, на най-уязвимите“. Следователно става ясна „църковната“ функция на дипломацията „като инструмент за общение, който свърза Римския папа с епископите и със съответните местни църкви, тя е и присъщият начин, чрез който Папата може конкретно да стигне до „душевните и материални периферии на човечеството”, уточни монсеньор Галахър.

Секретарят за отношенията с държавите припомни, че дипломатическата мрежа на Светия Престол има двустранни отношения с 183 държави, към които трябва да се прибавят Европейския съюз и Суверенния Малтийски орден. Той поясни, че „освен това поддържа стабилни многостранни отношения с много други междуправителствени институции, компетентни в различните сектори от структурата на международното управление".

Предотвратяване на конфликтите, но и действия в следвоенната фаза

Според монс. Галахър, „идеята за мир, чийто носител е Светият престол, не се ограничава само до тази, която нациите посочват в съвременното международно право. Да се работи за мира  не означава само създаване на международна система за сигурност и, да се надяваме, спазване на нейните задължения. Необходимо е също така да се предотвратят причините, които могат да предизвикат военен конфликт, както и да се премахнат онези културни, социални, етнически и религиозни ситуации, които могат да отворят отново току-що приключилите кървави войни”.

Важен пасаж от словото на Секретаря за отношенията с държавите е посветен на следвоенната фаза: „задачата в след-конфликтния период не се ограничава до реорганизация на териториите, до признаването на нови или променени суверенитети или до гарантиране с помощта на въоръжена сила  на постигнатите нови равновесия. По-скоро трябва да уточни човешкото измерение на мира, като се елиминира всяка възможна причина, която отново може да компрометира състоянието на онези, които са преживели ужасите на една война и сега очакват и се надяват на различно бъдеще, въз основа на правосъдието. Преведено на езика на дипломацията, това означава  да се даде приоритет на силата на правото пред налагането на оръжията, да се гарантира най-напред справедливостта, дори преди законността".

Да се прекъснат механизмите на безразличието

Монс. Галахър осъди и „разпространението на безразличието“, което не засяга само местата на конфликти и войни, в повечето случаи географски отдалечени. Затова архиепископът заяви, че е убеден, че днес, повече от всякога, е необходимо „да се прекъснат тези механизми на безразличието, да се разчупи защитната обвивка на нашите егоизми, като по този начин се премине от теоремите за възможния мир, към конкретно изживяване на мира, дори и ако е изстрадан“.

Да положим усилия за истинска промяна

Архиепископът изтъкна също така, че „главният път е този, посочен от папа Франциск, а именно борбата срещу материалната и духовната бедност, изграждането на мира, изграждането на мостове чрез диалог“. „Това изисква от нас да имаме много смелост и да загърбим лесните сигурности, които сме придобили, като се ангажираме с истинска промяна  на сърцето, на приоритетите, на начина на живот, за да излезем за среща с другия, дори когато ни се струва, че не го познаваме достатъчно, че той идва от твърде различни културни и религиозни светове или че говори също толкова различен език.  В края на краищата,  дипломацията на Светия Престол е дипломация в движение: дълъг, сложен и изпълнен с трудности път, но с Божията помощ, възможен  за изминаване", подчерта монс. Галахър.