Почина митрополит Генадиос, неуморен радетел за единството на християните

Габриела Черазо – Маня Кавалджиева – Ватикана

 „Митрополит Генадиос се възнесе на небето“. С тези думи на своя уебсайт, Свещената православна архиепископия на Италия и Малта съобщи за смъртта на митрополитския православен архиепископ на Италия и Малта и Екзарх за Южна Европа.

Беше на 83 години, болен от рак

Сред главните действащи лица на икуменическия диалог и неуморен радетел за единството, в едно от последните си интервюта за „Vatican News“ миналата година, по повод закриването на Молитвената седмица за християнско единство, той бе отбелязал, че „разделението е провал на християните" и че „мир и единство са единственият път, по който може да се върви". Сред многото инициативи за насърчаване на християнското единство и сближаването на католическата и православната църкви,  помним и ентусиазма, с който митрополитът насърчи, през март преди две години, създаването на Вселенския престол в академичния институт "София" в Лопиано, следвайки стъпките на патриарх Атинагор и на Киара Любик, с които архиепископът се бе срещал. По този повод, пред микрофоните на „Vatican News“, той бе повторил значението на формирането днес на „нови хора, апостоли на единството и любовта“, защото това би помогнало да се реализира онова, което Атинагор повтаряше и което митрополитът след това каза и от свое име:

Много важно е да се познаваме; живяхме изолирани, без да имаме братя, без да имаме сестри, в продължение на много векове, като сираци! Първите десет века на християнството бяха за догмите и за организацията на Църквата. През следващите десет века имаше  схизми, разделение. Третата ера, настоящата, е тази на любовта ".

Живот и подготовка

Генадиос, известен още като Цамбикос Зервос,  е роден в Кремасти на остров Родос на 8 юли 1937 г. Учи свещено богословие в Богословското училище в Халки. Той получава диаконическото ръкополагане на 16 април 1960 г. от тогавашния митрополит на Родос Спиридион в Свещения манастир „Света Троица“ в Халки и с тази степен е изпратен от вселенския патриарх Атинагор в Италия и по-точно в Неапол, за да завърши университетското си образование, с докторска степен по Свещено богословие на тема „Приносът на Вселенската патриаршия за християнското единство“, което е първият исторически труд, написан в католически учебен център от страна на гръцки православен духовник.

 „Ние трябва да бъдем отворена, свободна земя. Трябва да обичаме другия. За нас, християните, има само това: да обичаме"

В продължение на десет години той преподава патристично богословие в академичния институт „Сан Никола“ в Бари. По време на петдесетгодишната си служба в Италия, се чете  на уебсайта на Православната архиепархия,  той блестящо и ефикасно развива дейност в църковната, духовна и социална област, благодарение на която получи като признание, от властите на Италианската република, ордена Велики офицер. Участва активно, като представител на Майката Църква, в множество научни конференции, мисии и църковни прояви.

На 26 ноември 1970 г., по инициатива на Вселенския патриарх Атинагор, той е единодушно избран за епископ на Кратеа  и е първият православен епископ в Италия след 275 години,  и най-вече за първи  път е ръкоположен православен духовник с  такъв ранг на италианска земя, в присъствието на представителите на Ватикана и на Италия. На 26  август 1996 г. единодушно е избран  за митрополитски архиепископ на Италия и е интронизиран  в историческата катедрала „Сан Джорджо дей Гречи“ във Венеция на 27 октомври същата година.