Архиепископ Юркович: човешкият живот е неприкосновен

Франческа Сабатинели – Маня Кавалджиева – Ватикана

Днес е XVIII-ят Световен ден срещу смъртното наказание, в сила от 26 септември 2003 г. Ангажиментът на аболиционистите през последните години никога не е намалявал, той продължава да бъде още по-решителен, въпреки увеличаването на броя на държавите, премахнали екзекуциите по закон или на практика и намаляването през 2019 г. на екзекуциите и присъдите. И през тази година данните, които показват хода  на смъртното наказание, главно тези на „Amnesty International“, говорят за контратенденция  в Китай, Иран, Саудитска Арабия, Ирак и Египет, които продължават своята политика на екзекуции, без дори да съобщават официално цифрите, които, отново според „Amnesty International“, биха могли да бъдат дори хиляди всяка година, особено в Китай, който заедно с Беларус, Виетнам и Северна Корея класифицира данните като държавна тайна. Докато Съединените щати, които през миналата година регистрираха най-ниското ниво на екзекуции от десет години насам, възобновиха екзекуциите на федерално ниво през юни миналата година. Папа Франциск в последната си енциклика „Fratelli tutti“ определя смъртното наказание като фалшив отговор, който не решава проблемите. Според архиепископ Иван Юркович, постоянен наблюдател на Светия престол в ООН и другите международни организации в Женева, „човешкото правосъдие може да се провали, но смъртното наказание е необратимо“. В интервю за „Ватикан Нюз“, монс. Юркович посочва:

„Трябва да кажа две предварителни неща, които смятам, че е важно да не се забравят. Да не се счита за неприемливо смъртното наказание е убеждение, което винаги е съществувало. Фактът, че само от 18 години тържествено отбелязваме тази дата, означава, че става дума за скорошно съзнание. Като цяло мисля, че както винаги във всички наши правни системи, както и в социалния живот, има две нива: едното морално и другото правно. В миналото те изглеждаха като едно цяло и дори и днес са тясно свързани, но в живота на държавите има тенденция да се разделят тези два аспекта поне от юридическа гледна точка, докато в морален аспект милосърдието и справедливостта винаги вървят заедно. Справедливостта винаги трябва да бъде придружавана от милосърдието, докато в юридическата система тази разлика малко се губи,  което означава, че дадено престъпление се нуждае от отговор.

Другото нещо, което ми се струва важно, е да подчертая, че могат да се разграничат три нива на познание: първото е когнитивното. Човек чете статистиките, слуша разговорите и разбира нещата. След това идва някой, който ви носи снимка, като онази на удавеното дете, която всички видяхме, и тогава всичко, което преди това сте чули,  ви се струва нищо пред силата този кадър на истинска трагедия. Това означава, че всички убеждения, всички разговори се сриват, когато виждате, че човекът страда, че се намира  в толкова неприемлива ситуация, която разстройва всички. Смятам, че жестокостта на смъртното наказание винаги е скрита. Това ужасно наказание ни се представя по равнодушен, прикрит начин и може би именно това ни кара да съдим за факта не така,  както трябва да бъде оценяван: отрицателно.

Монсеньор Юркович, в САЩ през миналия месец юни бе повторното въведено смъртното наказание на федерално ниво. Някои екзекуции вече са извършени. Това трябва ли да бъде определено като решителна стъпка назад от страна на една от най-важните демокрации?

„Несъмнено големите държави имат големи отговорности, това се вижда и тук, в Женева. Както знаем, някои държави имат право на вето, това означава, че те са държави, които носят най-голяма отговорност. В действителност ние смятаме, че политическата власт е продукт на кой знае какво, докато тя е продукт на избирателния процес и това означава, че в крайна сметка отговорността е на всички. Най-ужасното е когато виждаме, че в името на националната сигурност, в името на обществения ред, принципът на първенството на човешкия живот и човешкото достойнство може да бъде отменен. И както знаем, това може да се случи, затова трябва да съзнаваме, че е постоянна отговорност, особено на Църквата, но и на всички хора на добра воля, на хората от културата, да възпитават човека. Трябва непрекъснато да се насърчава терапията на човешката съвест“.

„Ненарушимото право на живот, Божи дар, принадлежи и на престъпника”. Папа Франциск твърди това. Но за много хора този принцип е труден за приемане и често побеждават лозунги, призоваващи към отмъщение, към закона за отмъщението…

„Ние като църква, гледаме Евангелието и Евангелието не оказва никаква подкрепа на онези, които  могат да кажат, че смъртното наказание е разрешено. Евангелието е нашето ръководство, Църквата следва Евангелието, Църквата расте с Евангелието. Затова сме убедени, че и ние трябва да израстваме и да разпространяваме това убеждение, което е визията на Евангелието, а именно неприкосновеността на човешкия живот. Това е принцип, който трябва да бъде законово потвърден и защитен.

Папа Франциск ни призовава да се борим за премахването на смъртното наказание. Днес светът е постигнал много важни резултати, защото 142 държави са премахнали по закон или на практика това наказание, докато през 2019 г. е регистриран най-малък брой екзекуции в световен мащаб. И въпреки това и днес, дори сред християните, все още е налице едно ядро, което твърдо се съпротивлява и отхвърля думите на папата. Вие какво можете да кажете в тази връзка?

„Ние, като представители на Светия престол, виждаме, че гласът на папата, вдъхновен от вътрешна светлина, е много слушан глас. Всеки иска да го чуе. Виждаме, че тенденциите сами по себе си не са толкова лоши, но са недостатъчни. Мисля, че пророческият глас на Църквата и на Папата в международен контекст е много видим и важен. Трябва да преоценим любовта като необходим принцип за социалния живот, трябва да направим точно това! Трябва да знаем, че прошката, любовта и милосърдието са принципи, които трябва да ни преобразят. Мисля, че с времето, но и с узряването на човешката съвест, с нарастването на общата отговорност, ще постигнем напредък. Ние сме уверени и насърчени, благодарение и на новата енциклика на папата, да продължим тази битка“.