Светият престол: корупцията, реална опасност за мира и сигурността

Изабела Пиро-Димитър Ганчев- Ватикана

В текста на изявлението, предадено днес от архиепископ Чарлз Балво, апостолически нунций в Чешката република и ръководител на ватиканската делегация, се подчертава, че "корупцията е реална опасност за мира и сигурността". Освен това, особено тревожен е фактът, че „огромното количество средства, освободени за борба с пандемията от Covid-19, вече е привлякло престъпни дейности“, с риск „най-нуждаещите се от финансова подкрепа да останат без необходима помощ". „Трябва да сме честни - заявява Светият престол - и да признаем, че корупцията съществува в различна степен във всяка от участващите държави в ОССЕ“, защото само ако признаем съществуването на тази чума, „ще можем да се преборим с нея“.

Решения, основани на общото благо

Оттук поканата за намиране на „нови и иновативни решения“ в настоящия контекст на пандемията, които „не са разделящи, политизирани или частични, а които наистина са насочени към търсене на общото благо и цялостното човешко развитие на всички“. В тази перспектива, Светият престол припомня, че на 1 юни папа Франциск 2020 публикува Motu proprio за прозрачност, контрол и конкуренция в процедурите за възлагане на обществени поръчки на Светия престол и на държавата Ватикан, с цел "значително намаляване на опасността от корупция на онези, които са призвани да управляват ватиканските институции". Това решение на Папата, се чете в изявлението на архиепископ Балво, „води до същността на бича на корупцията, или по-скоро до факта, че „когато държавни служители крадат или присвояват публични средства“, всичко това„ засяга цялата общност на която служат.”

Прозрачност в управлението на обществените дела

Ако в управлението на „обществените дела“ липсва „прозрачност и отчетност - продължава представителят на Светия престол - солидният и траен икономически напредък и сигурност са компрометирани“ или дори „напълно лишени от съдържание“. Архиепископ Балво призовава за борба с корупцията също и чрез „културата, образованието, обучението и гражданското участие“, защото „законите са необходими, но не са достатъчни“. Необходимо е „да действаме смело, за да разбудим съвестта и се премине  от „широкото безразличие към възприемането на тежестта на тези явления, за да се преборим с тях“.