Винченцо Паля: отговорът на пандемията е морално обръщане

Какво ни обединява и какво ни разделя като човешки същества, които споделят необичайната обстановка, породена от пандемията, и как да почерпим сили, за да започнем отново? За това говори монсеньор Винченцо Паля, председател на Папската академия за живота, в интервю за Ватикан нюз, обяснявайки съдържанието на новия документ "L’Humana Communitas" посветен на пост-пандемията.

Председателят на Папската академия за живота обяснява преди всичко заглавието и подзаглавието на новия документ:

 „Humana communitas е заглавието на писмото, което папа Франциск изпрати до Академията на 6 януари 2019 г. в деня на 25-ата годишнина от основаването си. Папата ни кара да се замислим за отношенията, които обединяват човешката общност и генерират общи ценности, цели и споделена отговорност. Тази пандемия заостря внаманието в два аспекта. От една страна ни показва, че всички сме взаимозависими: нещо, което се случва някъде на земята, сега засяга целия свят. От друга страна, акцентира на неравенствата: всички сме в една и съща буря, но не и на една и съща лодка. По-крехките лодки потъват по-лесно. Етиката на живота става глобална: ще се опитаме да се спасим ако се отдалечаваме все повече или общата уязвимост ще ни направи по-хуманни? Трябва да отговорим на този въпрос и трябва да го направим още сега: дали човекът е обект на обща отговорност?

Подзаглавието гласи: „неактуални размисли за възраждането на живота“. Използвали сме думата „неактуални“, влагайки известна провокативност, за да посочим неотложността от намирането на общностна мисъл, която, очевидно, вече не е модерна – обяснява монс. Паля. Във време, когато животът изглежда в застой и ние сме засегнати от смъртта на близки и загубата на ориентири за нашето общество, не можем да се ограничим до обсъждането на цената на маските или датата на повторното отваряне на училищата. Трябва да използваме възможността и смело да обсъдим по-добри условия, които да ръководят пазара и образованието. Това изглежда ли  преувеличено твърдение? Именно това е значението на думата "неактуален".

Според монс. Паля новостта в настоящата глобална криза не е толкова в появата на неизвестен вирус, тъй като той би могъгл да се ограничи и победи на локално ниво, значително ограничавайки щетите. „Безпрецедентният факт е бързината и широчината, с които се разпространява чрез мрежата от връзки и транспорта. Новото е и в ролята на медиите, които решиха как трябва да се разпространи осъзнаването на кризата: с право се говори за „инфодемия“. Следователно, новостта е странната смесица от конформизъм и объркване, предизвикани от реакциите за представянето на опасността в епохата на „хиперсвързаните“ общества: които обаче са и „хипер-индивидуалистични“.  Слабостта на общността, която трябва да ни осигури гаранция за подкрепа и защита в опасност, ни оставя изложени на нашата несигурност и уязвимост. Нашите способности за техническо и мениджърско управление ни заблудиха, че можем да държим всичко под контрол. Вместо това, дори в икономически по-развитите общества, пандемията надви ефективността на здравните заведения и лаборатории. Беше трудно да се осъзнае провалът на нашата ефективност и осъзнаем нашите граници“.

За архиепископ Паля, Covid-19 и експлоатацията на ресурсите на планетата изглеждат две далечни теми, но на практика те са свързани: „Това е един от аспектите на взаимозависимостта: явления, постигнати със специфични и конкретни намерения в областта на селското стопанство, индустрията, туризма, логистиката, се допълват и ефектите от тях се усилват. Обезлесяването привежда дивите животни в контакт с човешкия хабитат, в който интензивното животновъдство подлага добитъка на логиката на промишленото производство. Това се прави, за да се отговори на търсенето на месо за износ, така че на трапезата ни има храни, които съответстват на небалансирани и неустойчиви диети. Всичко заедно улеснява прехода на патогенни микроорганизми от един вид в друг до човека“.

„Пандемията показа, че никоя държава не може да продължи сама, а е свързана с другите, не само по здравословни, но и по икономически причини – допълва председателя на Папската академия за живота. Затова от съществено значение е организация, която може да бъде подкрепена от всички и която координира операциите в различните фази на мониторинг, ограничаване и лечение на болести и която позволява разпространение на превантивна информация. СЗО е незаменима, дори при наличието на някои проблеми: трябва да се поучим от грешките и да подобрим нейната дейност. Само по този начин можем да направим ефективно универсалното право на най-високите нива на здравеопазване, като израз на защита на неотменното достойнство на човешката личност“.

В настоящата криза, християнската общност може да предложи голям принос, завършва монс. Паля: „на първо място ако подхожда към кризата не само като организационен факт, който може да бъде преодолян чрез подобряване на ефективността, а с по-дълбоко разбиране, че несигурността и нестабилността са съставни измерения на човешкото състояние. Това ограничение трябва да се има предвид във всеки проект за развитие, като се грижим за уязвимостта на другите, защото ние сме поверени едни на други. Това е обръщане, което изисква да се включи и разшири екзистенциално и социално опита от загубата. Само на тази основа ще бъде възможно да осъзнаем нуждата от промяна, която да ни направи съотговорни в глобалното братство“.

(dg/vatn)