Кардинал Стела: енориите, проектирани към новите форми на бедност

Фабио Колагранде – Димитър Ганчев - Ватикана

Обновяване на енорийските  структури, преоткривайки  мисионерското призвание на всеки кръстен и същевременно да се преодолее идеята за енорийска пастирска дейност в рамките на територията. Това са основните аспекти на Инструкцията „Пастирското обръщане на енорийската общност в служба на евангелизиращата мисия на Църквата“, изготвена от Конгрегацията за духовенство и публикувана на 20 юли. Документът подчертава, че днес съществува конкретен риск енориите да останат бюрократични организационни структури, чието внимание  е насочено към вътрешната защита, отколкото да евангелизират, като ги приканва да се проектират все повече към новите форми на бедност. Днес,„енориите трябва да гледат отвъд собствените граници, за да възвестяват Евангелието“, подчертава префектът от Конгрегацията за клира, кардинал Бениамино Стела, който в интервю за Ватикан Нюз обяснява необхдимостта от новия ватикански документ:

„От една страна, особено в т. н. „западен“ свят, съществува недостиг на свещеници, но също така и фактът, че границите на енориите са се променили: сякаш са „изчезнали“. Днес има и други нужди: има по-подчертана мобилност. Всичко това ни кара да преминем отвъд идеята за традиционната енория. Днес хората се движат, посещават църквата, където се намират. Много проекти за реформа на енорийските общности и епархийското преструктуриране вече са в ход. Необходимо е обаче църковната норма, която трябва да регулира това преструктуриране, да има предвид каноничната сфера на Църквата, която има универсални области. Необходимо е тези реформи да не са продиктувани само от предпочитанието на компетентни и експерти. Необходимо е те да се подчиняват на новите нужди, но и да вземат предвид една по-широка перспектива, която разглежда Църквата в нейната универсалност“.

„Нашата вяра, която означава сцепление, среща, обожание на Божието лице, ни подтиква да гледаме отвъд личните и семейните нужди, да почувстваме, че нашата сфера на действие е човечеството, по-широко от нашия двор и домашните граници – обяснява кардинал Стела. Да бъдеш мисионер означава да забравиш родното място и семейството, но преди всичко да забравиш собствените си удобства и с помощта на красотата на вярата и радостта от Евангелието да почувстваме, че принадлежим към Господа. Тоест, да да споделяме съкровището си с тези, които го нямат, със загубилите чувството за собствената стойност, с тези, които се нуждаят да се срещнат с Господа, да усетят присъствието му в живота си“.

„Нашата вяра е вяра, която трябва да се известява, да бъде предложена отвъд каноните и стените на църквите, защото има хора, които се нуждаят от тази вяра – допълва кардинал Стела. Може би, енорията бе възприемана досега като  крепост, която трябва да бъде запазена и защитена ... Струва ми се, че днес трябва да отворим вратите, да проветрим и излезем навън. За този  „изходящ динамизъм“ говори много пъти папата. Това означава да погледнем надалеч  и видим кой има нужда от вяра: целият свят на младостта, целият свят на тези, които се нуждаят от Бог, но не знаят по кой път да тръгнат. Затова енорията трябва да бъде изследователска база. Свещеници, дякони, богопосветени лица трябва да знаят как да излязат от старите структури. Папата често повтаря „да бъдеш“: това означава да отделяш време, да откриваш богатствата, понякога на хора и семействата, просто като живеем заедно. Това е голяма жертва, защото всички обичаме обичаите, нашия хабитат, което ни създава спокойствие и удобство. Но не това е динамиката на вярата.

Необходимо е също и сътрудничество между енориите и координиране на дейностите. Всичко това ни кара да чувстваме енорията като "живот в общността", живот в едно „голямо човешко семейство". И затова свещеникът трябва да бъде водач на този изходящ мисионерски динамизъм: той трябва да помага на своите сътрудници, да помага на семействата да „бъдат навън“, да търси отдалечения от вярата, който очаква знак, дума, покана да се включи в това пътуване на вярата, което също дава радост, спокойствие и от своя страна мисионерска посока“.