Монахиня, убита със сатанински ритуал е сред новите блажени на Църквата
Габриела Черазо – Светла Чалъкова – Ватикана
Папа Франциск прие на аудиенция кардинал Анджело Бечу, префект на Конгрегацията за процесите на светицте, упълномощавайки Ведомството да обнародва Декретите, които ще дарят Църквата с четирима нови Блажени, сред които сестра Мария Лаура Майнети, със светското име Терезина Елза, на която бе признато мъченичеството.
Родена в Колико, в италианската провиция на Леко на 20 авкуст 1939, монахиня от Конгрегацията на Дъщерите на Кръста, Сестри на свети Андрея, сестра Мария Лаура е убита от омраза към вярата от три млади момичета, със сатанински ритуал, в Киавена на 6 юни 2000 г. Десетото дете на съпрузи от Валтелина, и останала сирак откъм майка още при раждане си, тя тълкува като Божий промисъл за нейния живот думите на един свещеник, по време на изповед, които я подтикват да желае „един живот изцяло дарен в любовта“. Така през 1957 съобщава на своето семейство, че иска да стане монахиня и се посвещава на възпитанието, обучението и духовната и материална грижа за децата и подрастващите. Именно, за да помогне на една момиче, което ѝ се обажда късно вечерта на 6 юни 2020, казвайки ѝ че е забраменяла след изнасилване, излиза сама от манастира. Една лъжа, която я отвежда към смъртта, но преди да издъхне прощава на трите млади убийци.
Сред новите блажени е също фигурата на един венецуелски мирянин, Хосе Грегорио Хернандес Сиснерос, роден на 26 октомври 1864 в Истону, в щата Трухийо. Хосе е първия от шстима братя. Завършва медицина в Каракас, а след това специализира в Париж, Берлин, Мадрид, Ню Йорк. Става университетски преподавател и учен: той е един от първите, който въвежда микроскопа в страната и основава катедра по бактериология към университета във венуцеалската столица. Придружава го винаги една жива вяра: за него медицината е мисия, особено в услуга на най-нуждаещите се. Често купува лекарства на пациентите и вместо да им иска пари, той е този, който им ги дава. Наричат го „лекарят на бедните“. Има силно релизиозно призвание: иска да стане монах и през 1908 заминава за Италия, постъпвайки в манастира на Фарнета, провинция Лука. Но трябва да се завърне в родината си по здравословни причини. Завръща се няколко години по-късно, като започва да учи богословие в Латиноамериканския папски колеж в Рим. Но се разболява отново. Разбира, че Бог го призовава към мирянски живот. Става францискански терциарий и също като свети Франциск разпознава лика на Исус във всеки болен. Лекува със смелост пациентите по време на пандемията от испански грип. На 29 юни 1919 докато отива до аптеката в Каракас, за да купи лекарства за една възрастна жена, е блъснат от една кола. Откаран в болницата му биват дадени последните Тайнства. Последните думи, които произнася, преди да умре са „О, Блажена Девице!“.
Ще бъде обявен за блажен и аржентинеца Мамерто де ла Ашенсион Ескуиу от Ордена на малките братя, назначен за епископ на Кордоба три години преди смъртта си през 1880. Роден на 11 май 1826 с Сан Хосе де ла Пиедра Бланка, и умира на 10 януари 1883 в Ла Поста де Ел Санчо. Майка му е тази, която му предава вярата и набожността към свети Франциск от Асизи още от 5 годишна възраст. Така на 31 май 1836 постъпва в Ордена на малките братя и започва своето обучение и период на послушничество във францисканския манастир в Катамарка. През 1842 дава своите вечни обети в Ордена и е ръкоположен за свещеник на 18 октомври 1842. След кратък опит като училищен преподавател, се ангажира за социалното разбирателство и единството на аржентинския народ в трудните години на войната. Известен е със своята проповед, произнесена по време на честванията за Клетвата на Конституцията на 9 юли 1853, посветена на молитвата за единството на целия аржентински народ, която президента Хусто Хосе де Уркизалодо отпечатва и разпространява в цялата страна.
Четвъртият нов блажен е германецът Франческо Мария на Кръста, със светско име Йохан Баптист Йордан, свещеник основател на Общността на Божествения Спасител и на Конгрегацията на сестрите на Божествения Спасител. Роден в бедно семейство на 16 юни 1848 в Гуртвейл, Шварцвалд, като млад дълги години работи като художник и декоратор, за да помага икономически на своите родители и само благодарение на щедроста на попечители и благодетели, успява да даде своите обети. По време на обучението си развива особена нагласа към чуждите езици, също ориенталските. При пътуване до Светата Земя узрява у него идеята да основе организация, която да обедини католиците на всички нива, за защитата и разпространението на вярата. Идеята се реализира през 1881 с основаването на две богопосветени общности. Многобройни са пътуванията му в Индия, Европа и Америка до смъртта му на 8 септември 1918 в Швейцария. В наследствоя оставя един Духовен Дневник, който е документ от голям интерес, в който се долавя голямото му желание за святост.
Накрая с Декрет се признават героичните добродетели на Божията Рабиня Глория Мария на Исус Елизондо Гарсия, със светското име Сперанца, генерална настоятелка на Конгрегацията на Мисионерките катехистки на бедните, родена на 26 август 1908 в Дуранго и починала на 8 декември 1966 в Монтерей.
