Вътрешните разселени са най-заплашени от Covid: трябва да се инвестира в мира

Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана

„Сега е моментът за масивни инвестиции в мира, който е единственото решение за спирането на принудително разселване на хората“. Това се открои на преден план в изказванията на отец Джоузеф Касар, директор на Службата за бежанците на отците йезуити в Ирак, и Амалия Валкарсел, международен координатор към същата Служба, които представиха пред очите на света драмата на милионите вътрешни разселени, на които папа Франициск посвети своето послание за Световния ден на мигрантите и бежанците на тема „Както Исус Христос, принудени да избягат. Прием, закрила, насърчение и интегриране на вътрешните разселени“

Драмата на 6,5 милиона разселени в Сирия

Шест милиона и половина в Сирия, 5,5 милиона в Демократична република Конго, 4,9 във Венецуеала, 1,4 в Ирак и 450 хиляди в Мианмар: цифри с човешки лик, онези 50,8 милиона вътрешни разселени, които папата Франциск определя като „забравени“, в своето послание и, които са също мнозинството от 80,1 милиона разселени принудително хора днес по света. „Малко повече от 45 милиона напускат домовете се и се преместват в друг град или регион на своята родина, заради конфликти и насилия, 5,1 милиона заради природни бедствия“, припомни кардинал Майкъл Черни, йезуит и подсекретар на Отдела за мигрантите и бежанците към Ведомството за цялостното човешко развитие, който въведе пресконференцията за представянето на папското послание.

Третото послание на папата, посветено на разселените

Кардиналът подчерта, че това е третото послание, което аржентинският папа посвещава на разселените, след това през 2014 на тема „Към един по-добър свят“ и това от 2017 на тема „Деца мигранти, уязвими и без глас“, но е първото, което се съсредоточава върху душепастирската грижа към вътрешните разселени. Кардинал Черни поясни, че тези послания, „обогатяват учителната власт на папа Франциск относно най-уязвимите хора във всяко общество: отхвърлените, забравените, поставените настрана“.

Черни: „Граждани по документ, изкоренени от своята страна“

Вътрешните разселени – поясни кардиналът – „изоставят своя дом и семейната среда, живеят изкоренени вътре в своята страна, сред съграждани, които могат да изпитват към тях антипания и прояват негодувание. Те се превръщат „граждани по документ“, които не се приспособяват, независимо, че имат много да предложат: техните нужди – заключи – „се нуждаят от внимание и са наша отговорност“, но в този момент изглежда, че „приоритетите са други“.

Баджо: шестте глаголни двойки на душепастирската грижа към мигрантите

Другият подсекретар на Отдела за мигрантите и бежанците към Ватиканското ведомство за цялостното човешко разивитие, отец Фабио Баджо, насочи вниманието върху анализа на папското послание, за да подчертае, че Франциск предлага, една „нова артикулация на 4-те глагола, с които пожела да обобщи душепастирската грижа за мигрантите: прием, закрила, насърчение, интеграция. Отец Баджо обобщи посланието във всяка от шестте двойки глаголи, свързани чрез „причинно-следствена връзка“.

Запознаване с техните истории, за да разберем нуждите

В първата двойка „да се запознаем, за да разберем“, за отец Баджо папа Франциск изяснява, че „вътрешните разселени не са цифри, а хора. Само запознавайки се с техните истории, ще успеем да разберем тяхната драма и техните нужди“. И на тази двойка глаголи е посветено и първото видео от кампанията за подготовката на Световния ден на мигрантите и бежанците, представено по време на пресконференцията, подготвено от Ведомството за цялостното човешко развитие.

Липсата на познание, води до предразсъдъци

Върху тази двойка се разви също дебата с журналисти, присъсващи чрез Skype, с отец Баджо, който подчерта, че липсата на познание за другия води до предразсъдъците. Амая Валкарсел, представи своя личен опит от срещата с един сомалийски разселен, през 1996, в обществената кухна в Рим, ръководена от Общността на Свети Егиди, където е била доброволка по време на студентските си години. „Не знаех още добре какво да правя с моя живот – разказва – и приятелството с този баща на семейство, който ми разказваше драмата на своите близки, останали в Сомалия във война и, който се опитваше да ги доведе в Италия, ме подтикна да насоча моето учение към правната помощ за тези хора, което ме доведе от постъпването в Службата за бежанците на отците йезуити“.

Да бъдем ангели, които водят другите до срещата с различния

Кардинал Черни заключи, че „страхът е най-силната пречка за вярата, и страха от другия, от различния от нас не се преодолява с конкретни аргументи, а със срещата“. Има нужда – поясни той – „от един ангел, който да ни вземе за ръка и да ни отведе към срещата, която е откриване на другия като брат и сестра, за да изчезне страха“, а ние християните можем да бъдем този ангел за нози, който не вярва. Като асоциациите и енориите, които „полагат всякакви усилия, също комуникативни, за да споделят своите добри практики, за ни помогнат да разберем, че нашите страхове са неоснователни“.