Светият Престол за джендър идеологията при възпитанието

Дебора Донини – Маня Кавалджиева – Ватикана

Целта на документа е да се подпомогнат всички онези, които са ангажирани с възпитанието на новите поколения, да разглеждат с „определен метод“ най-дискутираните в  днешно време въпроси,  свързани с човешкия пол, въз основа на най-широките виждания за възпитание в любов.

По-конкретно документът е насочен към възпитателите в католическите училища и към всички онези, които, на базата на християнската визия,  работят в училищата; към родители, ученици,  работен персонал, но също и към епископи, свещеници, монаси и монахини, към църковни движения и асоциации на верни. Конгрегацията за католическо възпитание, която е подготвила текста, говори  за „извънредно положение на възпитанието“, особено по темите на емоционалната и сексуалната сфера, изправени пред предизвикателството на „различните форми на идеология, общо наречени джендър идеология, която отрича взаимното допълване и различията между мъжа и жената, „считани като обикновен резултат на една културно-историческа зависимост. Следователно идентичността ще бъде предоставяна на „индивидуален избор, който дори може да се променя във времето“. Говори се за „антропологична дезориентация“, характеризираща културния климат на нашето време, допринасяйки и за разпадането на семейството. Идеология, която, между другото, въвежда възпитателни проекти и законодателни ориентации, които насърчават такава персонална идентичност и емоционална близост, напълно освободени от биологичната разлика между мъжко и женско“, се посочва в Amoris Laetitia. В такъв контекст се помества и Документът, който иска да насърчи именно „метод, обусловен от трите поведения: вслушване, размишление, предложение“.

Диалог с вслушване, размишление и предложение

Като избира пътя на диалога във възпитанието по въпроса за джендъра , документът прави разлика межу „джендърната идеология и различните проучвания по темата „джендър“, извършвани от хуманитарните науки“, като отбелязва, че, както сочи папа Франциск, идеологията „претендира, че отговаря на известни желания, понякога разбираеми, но се стреми да се наложи като едностранчиво мислене, което да определя и възпитанието на децата и следователно затваря пътя на срещата“;  докато не липсват и изследвания на джендъра, които задълбочено се стремят да проучат начина, по който в различните култури се възприема половата разлика между мъжа и жената. Следователно документът уточнява, че именно „във връзка с тези изследвания става възможно отварянето към вслушване, към размисъл и към предложение“.

В краткия исторически екскурс за появата на джендърните схващания през ХХ век, се посочва как в началото на 90-те години се е стигнало дори „да се теоретизира едно радикално разделяне на род  (gender) и пол (sex), като се дава приоритет  на първото понятие. Тази цел  е видяна като важен етап от еволюцията на човечеството, при която се  очертава общество без разлика на пол“. И в „едно нарастващо противопоставяне на природа и култура“, джендър предложенията се обединяват с „куиър“ (queer) теорията, тоест с една „флуидна идентичност“, така че да се подкрепи пълното освобождаване на индивида от всяка предварително дадена полова дефиниция, с последвалото от това премахване на класификации, считани за твърди, неподатливи“.

Общи гледни точки и критични моменти

Документът определя „някои възможни общи гледни точки, за израстване във взаимното разбиране“, в рамките на проучванията на джендъра. Оценява се изискването да се възпитават децата в уважение на всяка една личност, в нейната особена или различна ситуация, така че „никой, въз основа на личното си положение (заради увреждания, или заради раса, религия, емоционални тенденции и т.н.), да не става предмет на булинг, насилия, обиди и несправедливи дискриминации“.  Подчертава се как друга точка на растеж в антропологичното разбиране са „ценностите на женската природа“, изтъкнати в разсъжденията за джендъра. Посочва се голямата готовност на жените да работят за човешките отношения, особено в полза на най-слабите: жените реализират „форма на емоционално, културно и духовно майчинство, наистина безценно за оказваното влияние върху развитието на личността и бъдещето на обществото“.

По въпроса за критичните моменти, се посочва, че джендър теорията – особено по-радикалната – води до отдалечаване от природата: „полова идентичност и семейство“ са основани на „зле разбраната свобода на чувствата и желанията“. Документът се спира и на рационални теми, които разясняват централността на тялото като „допълващ елемент на персоналната идентичност и на семейните отношения“: „тялото е субективност, която показва идентичността на съществуванието. Половата разлика между мъжа и жената наистина е доказана от науката например чрез хромозомите.  Има позоваване и на някои примери на философски анализ. Сформирането на идентичността се базира именно на различието: при съпоставката на „ти“ се посочва „аз“-ът. Прокреацията е гарантирана именно от физиологическото допълване, базирано на половото различие, докато прибягването до репродуктивни технологии може да позволи прокреацията, но води до „манипулиране на човешки ембриони“, до комерсиализиране на човешкото тяло, до свеждане на детето до „предмет на научната технология“.

Да се предложи християнската антропология

Третата точка е въз основа на предложението, породено от християнската антропология. Първата стъпка се състои в признаването, че природата на човека не може да се манипулира както ни се харесва и това е опорната точка на интегралната човешка екология. Затова се припомня библейският цитат от „Битие“: „мъж и жена ги създаде“ и че човешката природа трябва да се разбира въз основа на единството на душа и тяло, към което се прибавя хоризонталното измерение на междуличностното общуване и вертикалното измерение на общението с Господ. Следователно, що се отнася до възпитанието, се подчертава, че семейното право и задължение за възпитание  не може да  бъде изцяло възложено или узурпирано от други;  че  детето има право да  расте  с майка и баща, и че именно вътре в семейството то може да бъде възпитано в признаване на красотата на половото различие. Училището от своя страна трябва да  има  помагаща връзка със семейството и да диалогира, като уважава неговата култура. В този възпитателен процес, от централно значение е да се изгради отново съюза между училище, семейство и общество, които да определят „пътища за възпитание на афективност (емоционалната сфера) и сексуалност (еротичната сфера), насочени към уважение на тялото на другия“, за да могат юношите да бъдат придружавани по здравословен и отговорен начин. В този смисъл се изтъква колко е важно католическите преподаватели да имат подходяща подготовка по различните аспекти на темата „джендър“ и да бъдат информирани за действащите и обсъжданите закони в собствените държави.

Да се даде ход на диалога – път за превръщане на неразбирателствата в ресурси

В заключение се подчертава, че „пътят на диалога – който се вслушва, размишлява и предлага – се явява като най-ефикасен път за положително превръщане на безпокойствата и неразбирателствата в ресурс за развитието на една  по-отворена и хуманна среда на взаимоотношения, докато „идеологизираният подход към деликатните въпроси на джендъра, въпреки, че декларира зачитането  на различията, рискува да разглежда самите различия по статичен начин, като ги оставя изолирани едни от други и непроницаеми“. Припомня се също така, че демократичната държава не може да сведе предложението за възпитание до едностранчиво мислене, като изтъква законното желание на католическите училища да поддържат своето виждане за човешката сексуалност. Накрая, за католическите възпитателни центрове се припомня значението на „дискретното, резервирано придружаване“, с което да се помага и на онези, които „преживяват сложни и болезнени ситуации“. Затова училището трябва да се предложи като среда на доверие, „особено за онези случаи, които се нуждаят от време и преценка“, и да се създадат „условия за търпеливо изслушване с проявяване на разбиране, далеч от несправедливи дискриминации“.