Кард. Фарел: миряните главни действащи лица в Църквата

Отговаряйки на въпросите на директора на списанието Крис Хайден, кардиналът – родом от ирландската столица – изтъква как „исторически миряните винаги са имали една второстепенна роля в лоното на Църквата“. Понеже „за съжаление в някои страни все още е така“, неговото ведомство се стреми да „отдаде по-голяма важност на миряните, тъй като става въпрос за по-голямата част от хората в Църквата“, изтъква кард. Фарел.

Миряните, главни действащи лица

Ирландският кардинал споделя, че папа Франциск открито му е заявил, че „желае във Ватикана да има ведомство, което да е еквивалентно на останалите Конгрегации – за епископите, клира, богопосветените и т.н. – в което миряните да бъдат главните действащи лица. И под миряни не разбира само тези принадлежащи на църковните движения, а по-скоро хората, които ходят на Църква“, уточнява кард. Фарел.

Църквата не иска да „клерикализира“ мирянството

В този контекст кардиналът допълва и изтъква, че „Църквата не иска да клерикализира мирянството, съзнавайки, че има страни в които миряните са тези, които водят напред Църквата“. За пример кард. Фарел посочва своя опит като епископ на Далас, откроявайки, че „съществуват енории с годишен доход от 20 милиона долара и, че никой епископ не може да управлява енория с такива размери без помощта на компетентни миряни“.

Връщане на хората към истинските ценности и преди всичко тези на семейния живот

Що се отнася до семейството, кардиналът показва ясни идеи: по-малко клирици, повече миряни. „Наскоро посетих една държава, за да говоря за Amoris Laetitia и бяха организирали една среща с 600/700 души: 80% бяха свещеници. Моят аргумент е, че свещениците не са непременно най-добрите, за да формират другите за брака. Никога не са изживели този опит; вероятно познават моралното и догматично богословие, но е на теория. Но има голяма разлика да го практикуваш всеки ден“, изтъква кард. Фарел. Но това не означава – уточнява веднага – „че във Ведомството няма дълбоко съзнание за фрагментацията на семейството в съвременното общество. Достатъчно е да се помисли, че именно затова папа Франциск избра да посвети на семейството два синода.  Това е така, защото по начина, по който функционира семейството, зависи начина по-който ще напредва нашата култура и нашето общество, защото всичко е свързано с единството, стоящо в основата на семейството. Това, което преживяваме в него е онова, което проектираме в живота и обществото“. С една дума, признава префектът на Ватиканското ведомство, „съществува една голяма фрагментация в семействата, но вместо да се концентрираме винаги върху негативните неща – имайки предвид че 80% от нашата работа се отнася до ситуации на раздяла – би било желателно да съумеем да върнем хората към истинските ценности и преди всичко тази на семейния живот“.

Икономическите трудности на семействата

Разбира се, кардиналът не крие трудностите на много фрагментирани семейства, които често "се проектират върху семейството без непременно да бъдат родени от семейството". Една от основните сред тези трудности е икономическата криза. „Не съществува семеен живот, когато майката и бащата трябва понякога да работят на две или три места: няма време за децата, не съществува вече близостта, съседството. Спомням си моите детски години в Дъблин през петдесетте години на миналия век. Имаше съседство, всички деца играехме на улицата, всички познаваха всички. Мисля, че в сегашната икономическа среда това е почти невъзможно. Това е реалност, с която семейството трябва да се конфронтира и съжителства“.

 Ролята на жената в Църквата

Накрая кард. Фарел говори за ролята на жената в лоното на Църквата, приканвайки да се проучи „внимателно онова, което Франциск направи в тишина и зад кулисите. Последният пример е този, когато за първи път в историята на Църквата назначи жени като съветнички в Конгрегацията за доктрината на вярата“. Става въпрос за Линда Гизони, под-секретар именно на Ведомството за миряните, семейството и живота; Микелина Теначе, професор по богословие в Папския григориански университет; и Летиция Калмеин, професор по богословие в Collège des Bernardins в Париж.

„Франциск направи това съгласувано: преди да пристигна от Съединените щати проведохме един дълъг разговор. Говорихме за ролята на жените в Съединените щати и Франциск бе изумен да научи, че сред ръководния персонал в моя диозец имаше петнайсет души, сред които мъжете бяха само трима. От двадесет години секретарката е жена, а трибунала за брачните процеси е съставен в голямата си част от жени, всички адвокати канонисти; така когато пристигнах в Рим, папата ми каза, че не иска подсекретарите във Ведомството да са свещеници. Каза ми: „искам миряни. Давам ти две години“. След това ми посочи имената на две личности, които според него трябваше да преценим. Говорих и с двете: едната не прие работата, а другата я прие. Така че, назначихме две подсекретарки, позиция преди това винаги заемана от свещеници, които са във Ватикана от поне двадесет години. Докато тези две жени никога не бяха работили във Ватикана. Едната от тях, Габриела Гамбино, е изследовател по биоетика в римския университет на Тор Вергата, академична институция, която е всичко друго, но не консервативна. Другата подсекретарка, Гизони, е изключително брилянтна личност, която е преподавала каноническо право, но има също докторат по богословие. Тя е омъжена с две деца, които са тийнейджъри. Също Гамбино е омъжена и има пет деца. По този начин, Франциск незабелязано и постепенно постави жени на ръководни позиции“.

Административните функции в Църквата могат да бъдат изпълнявани от всеки

На въпроса какво носи всичко това, кардиналът отговаря, че „съществува една опасност, призната от много хора, също непринадлежащи на Църквата, отнасяща се до ролята на жените: искаме ли да ги превърнем в клирици?, се пита кардиналът. Не! Те трябва да бъдат светски хора, които живеят в света“. Нещо повече, нито една от назначените жени във Ведомството за миряните, семейството и живота и в Конгрегацията за доктрината на вярата не е богопосветен член на мирянска общност; те са омъжени жени. И постепенно това ще се случи във всички нива на Църквата, ако следваме примера на папа Франциск. Също защото – завършва кардиналът – папата осъзнава, че административните функции в Църквата могат да се изпълняват от всеки. Те бяха изпълнявани предимно от свещеници, но могат да бъдат изпълнявани и от миряни“.