Царице Небесна: Исус иска да носим Неговия мир

Маня Кавалджиева – Ватикана

Катехизисната беседа на папа Франциск на неделната молитва, произнесена пред  около 25 хиляди вярващи, бе посветена на коментара на евангелския откъс за  неделята, който ни връща към прощалната сцена на Исус по време на Тайната вечеря. Това е моментът, в който Учителят оставя един вид духовен завет на учениците и казва: Мир ви оставям, моя мир ви давам“. Това е сбогуване, което показва цялата благост, която обитава сърцето на Исус, тази, която сме призовани да свидетелстваме, потушавайки напрежението и конфликтите в ежедневния живот, отбеляза папата, като постоянно молим Светия Дух за мир за нас, за онези, които са близо до нас, за международните политически лидери.

Предаваме ви пълния текст на беседата на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри, приятна неделя!

В евангелския откъс за днешната литургия, Исус, като се прощава с учениците си на Тайната вечеря, казва почти като завет: „Мир ви оставям“. И веднага добавя: „Моя мир ви давам“ (Йоан, 14,27). Нека се спрем на тези кратки изречения.

Преди всичко, Мир ви оставям. Исус се сбогува с думи, които изразяват обич и спокойствие, но той прави това в момент, който съвсем не е спокоен. Юда излиза, за да го предаде, Петър се готви да се отрече от него и почти всички – да го изоставят: Господ знае това, но не укорява, не използва строги думи, не говори заканително. Вместо да проявява раздразненост, той остава любезен докрай. Една поговорка гласи, че умираме така, както сме живели. Последните часове на Исус, наистина, сякаш са същността на целия му живот. Изпитва страх и болка, но не оставя място за негодувание и неприязън. Не се оставя на огорчението, не се оплаква, не е раздразнителен. Той е в мир, мир, който идва от благото му сърце, изпълнено с доверие. И оттук блика мирът, който Исус ни оставя. Защото не може да се даде мир на другите, ако го нямаме в себе си. Не можем да дадем мир, ако ние самите не сме в мир.

Мир ви оставям: Исус показва, че благостта е възможна. Той я въплъти в най-трудния момент; и иска и ние да се държим така, ние, които сме наследници на неговия мир. Той иска ние да сме благи, открити, готови да се вслушваме, способни да успокояваме споровете и да градим хармония. Това означава да свидетелстваме Исус и струва повече от хиляди думи и много проповеди. Свидетелстването на мира. Нека се запитаме дали по местата, където живеем, ние, учениците на Исус, се държим така: успокояваме ли напрежението, слагаме ли край на конфликтите? И ние ли имаме търкания с някого, винаги готови да реагираме, да избухнем, или знаем как да отговорим с ненасилие, знаем да отговорим с мирни жестове? Как реагирам аз? Нека всеки се запита за това.

Разбира се, тази благост не е лесна: колко е трудно на всяко ниво да се успокояват конфликтите! Тук на помощ ни идва второто изречение на Исус: Моя мир ви давам. Исус знае, че сами ние не можем да запазим мира, че имаме нужда от помощ, от дар. Мирът, който е нашият ангажимент, е преди всичко дар от Бога. Наистина, Исус казва: „Моя мир ви давам; Аз ви давам не тъй, както светът дава…“ (ст. 27). Какъв е този мир, който светът не познава и Господ ни дава? Този мир е Светият Дух, същият Дух на Исус. Това е присъствието на Бог в нас, това е Божията „сила на мира". Той, Светият Дух, обезоръжава сърцето и го изпълва със спокойствие. Той, Светият Дух, смекчава твърдостта и сподавя изкушенията да нападаме другите. Той, Светият Дух, ни напомня, че до нас има братя и сестри, не препятствия и противници. Той, Светият Дух, ни дава силата да прощаваме, да започваме отначало, да тръгнем отново, тъй като с нашите сили не можем. И с Него, със Светия Дух,  ние ставаме мъже и жени на мира.

Скъпи братя и сестри, никакъв грях, никакъв провал, никаква злоба не трябва да ни обезкуражават да искаме настойчиво дара на Светия Дух, който ни дава мира. Колкото повече чувстваме, че сърцето смутено, колкото повече усещаме нервност, нетолерантност, гняв в себе си, толкова повече трябва да молим Господ за Духа на мира. Нека се научим да казваме всеки ден: „Господи, дай ми Твоя мир, дай ми Светия Дух“. Това е хубава молитва. Да я кажем ли заедно? „Господи, дай ми Твоя мир, дай ми Светия Дух“. И нека поискаме това и за тези, които живеят с нас, за тези, които срещаме всеки ден, и за ръководителите на държавите.

Нека Дева Мари ни помогне да приемем Светия Дух, за да бъдем деятели на мира“.