Папа Франциск отговаря на въпросите на журналистите в края на 35-та апостолическа визита в Кипър и Гърция. Папа Франциск отговаря на въпросите на журналистите в края на 35-та апостолическа визита в Кипър и Гърция. 

Папа Франциск: „Документът на ЕС за Рождество е анахронизъм“

В диалог с журналисти по време на обратния полет от Гърция, папа Франциск говори за визитата, мигрантите, братството с православните, за „отслабената“ демокрация и случая с оставката на архиепископа на Париж Мишел Опети.

Документът на ЕС за Рождество Христово е анахронизъм“ вследствие на „разводнен секуларизъм“. Това каза папа Франциск, отговаряйки на въпросите на журналистите по време на обратния полет за Рим в края на 35-та апостолическа визита в Кипър и Гърция.

Константинос Циндас (КБК):
Ваше Светейшество, основателните Ви забележки за междурелигиозния диалог както в Кипър, така и в Гърция, предизвикаха стимулиращи очаквания на международно ниво. Казват, че най-трудното нещо е да се поиска извинение. Вие направихте това по „забележителен“ начин. Но какво смята да направи Ватикана, за да обедини католическото и православното християнство. Планирано ли е свикване на Синод? Заедно с вселенския патриарх Вартоломей, Вие помолихте всички християни през 2025 година да отбележат 17-те века от първия Вселенски събор в Никея. Какъв напредък има в този процес? И накрая, въпросът за документа на ЕС по повод на Рождество Христово“...

Да, благодаря. Извиних се пред моя брат Йероним за всички разделения, които съществуват между християните, но преди всичко (за) тези, които сме причинили ние: католиците. Поисках да се извиня и като си мислех за войната за независимост (Йероним ми посочи това) – една част от католиците застана на страната на европейските правителства, за да се предотврати гръцката независимост. Докато на островите, католиците от островите, подкрепиха независимостта, дори воюваха, някои дадоха живота си за родината. Но центърът – така да се каже – в него момент бе застанал на страната на Европа… Не знам кое правителство там .... А също и извинение за скандала с разделението, поне за това, за което имаме вина ние. Духът на самодостатъчност – кара устата ни да мълчи, когато усещаме, че трябва да искаме извинение – на мен винаги ми е приятно да мисля, че Бог никога не се уморява да прощава, никога, никога… Ние сме тези, които се уморяваме да искаме прошка.

Връщайки се към това, че поисках да се извиня за разделенията, поне за тези, които ние сме причинили. За другите да поискат тези, които са отговорните, но (за) нашите, моля за извинение, а също и за онзи епизод от войната, където част от католиците бе застанала на страната на европейското правителство, а тези от островите влязоха във войната, за да защитават... не знам дали е достатъчно... И още едно последно извинение – то излезе от сърцето ми – извинение за скандала с драмата на мигрантите, за скандала с живота на толкова много хора, удавени в морето и т.н.
Колкото до синодалния аспект: да, ние сме едно стадо, вярно е. И да има такова разделение – духовници и миряни – то е функционално разделение, да, по квалификация, но има единство, едно единствено стадо. И динамиката между различията вътре в Църквата е синодалността: тоест да се вслушваме един в друг и да вървим заедно. Syn odos: път, извървян заедно. Това е смисълът на синодалността: че вашите православни църкви, а също и източните католически църкви, са запазили това. Докато Латинската църква беше забравила за Синода и свети Павел VI беше този, който възстанови синодалния път преди 54-56 години. И ние вървим, за да придобием навика за синодалността, за да вървим заедно.

И накрая, Вие споменахте документа на Европейския съюз за Рождество Христово... това е анахронизъм. В историята много, много диктатури са се опитвали да правят това. Помислете за Наполеон: оттам... Помислете за нацистката диктатура, за комунистическата... това е мода на разводнен секуларизъм, дестилирана вода... Но това е нещо, което не послужи в историята. Но то ме кара да мисля за едно нещо, говорейки за Европейския съюз, който смятам, че е необходим: Европейският съюз трябва да вземе в свои ръце идеалите на Бащите-основатели, които бяха идеали за единство, за възвишеност и да внимава да не прокарва път към идеологически колонизации. Това може да доведе до разделяне на държавите и да провали Европейския съюз. Европейският съюз трябва да уважава всяка държава така, както тя е структурирана отвътре. Разнообразието на страните и да няма желание за уеднаквяване. Вярвам, че няма да направи това, не е това намерението, но трябва да внимава, защото понякога идват и подхвърлят така проекти, като този, и не знаят какво да правят, не знам, дойде ми на наум… Не, всяка страна има своите особености, но всяка страна е отворена за другите. Европейски съюз: неговият суверенитет, суверенитетът на братята в единство, което зачита уникалността на всяка страна. И внимавайте да не бъдете проводници на идеологически колонизации. Поради тази причина, този въпрос с Рождество е анахронизъм.

Илияна Магра („Катимерини“):

Свети отче, благодаря ви за посещението в Гърция. В президентският дворец в Атина говорихте за факта, че демокрацията отслабва, особено в Европа, кои нации имахте предвид? Какво бихте казали на онези лидери, които твърдят, че са набожни християни, но в същото време насърчават недемократични ценности и политики?

Демокрацията е съкровище на цивилизацията и трябва да се пази, но не само от една върховна институция, а от самите страни, да пазим демокрацията на другите. Днес виждам две опасности срещу демокрацията: едната е тази на популизмите, които малко тук, малко там, започват да си показват ноктите. Мисля за големия популизъм от миналия век, нацизма, който заявяваше, че защитава националните ценности, но, успя да унищожи демократичния живот, както и самия живот със смъртта на хората, за да се превърне в кървава диктатура. Днес трябва да внимаваме правителствата, не казвам дясно или ляво, да не се изплъзнат по този път на популизма, на т.н. -наречени политически "популизми", които нямат нищо общо с популяризмите, които са свободно изразяване на народите, които се показват със своята идентичност, фолклор,  ценности, изкуство... Популизмът е едно, популяризма друго.

От друга страна, демокрацията отслабва, когато се жертват националните ценности и се разводняват към "империя", един вид наднационално управление, което трябва да ни накара да се замислим. Нито в популизми, в които народът се нарича народ, но е диктатура на „ние, а не другите“, като нацизма, нито в разводняване на собствената идентичност в международно правителство. По въпроса има роман, написан през 1903 г. от Бенсън, английски писател, „Господарят на света“, който мечтае за бъдеще, в което международно правителство управлява с икономически и политически мерки всички други държави. При този тип управление, обяснява той, свободата се изгубва със стремеж за уеднаквяване на всички; това се случва, когато има суперсила, която налага икономическо, културно и социално поведение на други страни. Отслабването на демокрацията се дължи на опасността от популизми, които не са популяризми, и на опасността от тези препратки към международни икономически и културни сили ... Това мога да кажа, но не съм политик, а казвам каквото ми се струва.

Манеул Шварц (ДПА):

Миграцията не е централна тема само за Средиземноморието, а се отнася и до останалите част на Европа. Какво очаквате например от Полша, от Русия, но и от другите страни като Германия с нейното ново правителство?

За онези хора, които пречат на миграцията или които затварят границите ще кажа това.. Сега е модерно да се издигат стени или бодлива тел. Обикновено се правят тези неща, за да се предотврати достъпа. Първото нещо, което бих казал е: помислете за времето, когато сте били мигранти и не са ви пускали. Ти беше този, който искаше да избягаш от земята си, а сега искаш да построиш стени. Тези, които строят стени, губят усещането за историята, за собствената си история, за времето когато е бил роб на друга държава. Тези, които строят стени, имат този опит, поне голяма част: този, че са били роби. Можете да ми кажете: но правителствата са длъжни да управляват и ако дойде една такава вълна от мигранти, тя не може да бъде управлявана.

Ще кажа това: всяко правителство трябва ясно да каже "Аз мога да приема много" .. Защото управляващите знаят колко мигранти са способни да приемат. Това е тяхно право. Но мигрантите трябва да бъдат приети, придружени, насърчени и ако едно правителство не може да приеме повече от определен брой мигранти, то трябва да влезе в диалог с други държави, да се погрижат другите, всеки един. Ето защо Европейският съюз е важен за разпределението на мигрантите. Помислете за Кипър или Гърция. Или дори Лампедуза, Сицилия. Мигрантите пристигат и няма хармония между всички държави, за да бъдат изпратени тук, или там, или другаде. Липсва тази обща хармония. Повтарям последната дума, която казах: интегрирайте, защото ако не интегрирате ози мигрант ще има гражданство на гетото. Не знам дали го казах веднъж в самолета. Примерът който ме засегна дълбоко е трагедията на летището в Завентем, Белгия.

Младежите, които направиха тази катастрофа на летището, бяха белгийци, но деца на гетизирани мигранти, неинтегрирани. Ако мигрантът не бъде интегриран чрез образование, работа, грижи, рискуваме да имаме бойци, които след това правят тези неща. Не е лесно да се приемат мигрантите, да решим проблема с мигрантите, защото ако не решим този приблем, рискуваме да разрушим цивилизацията, днес, в Европа, както стоят нещата, нашата цивилизация. Не само корабокрушения в Средиземно море. Не, нашата цивилизация. Представителите на европейските правителства са съгласни. За мен модел на интеграция, на гостоприемство, беше Швеция, която прие мигрантите от Латинска Америка, бягащи от диктатури (чилийски, аржентински, бразилски, уругвайски) и ги интегрира.
Но има още една драма, която искам да подчертая. Това е, когато мигрантите, преди да пристигнат, попадат в ръцете на трафикантите, които отнемат всичките им пари и ги транспортират с лодки. Когато бъдат изпратени обратно, тези трафиканти ги взимат отново. А във Ведомството за мигрантите има филми, които показват какво се случва на местата, където отиват, когато ги връщат обратно. Не може само да ги приемаме, и да ги оставим, но трябва да ги придружаваме, да ги насърчаваме цялостно; така че ако изпратя обратно мигрант, трябва да го придружавам и насърчавам и интегрирам в неговата страна; не трябва да го оставяме на либийския бряг. Това е жестокост. Ако искате повече, попитайте отдела за миграция, който има това видео. Има и филм на Open arms, който показва тази реалност. Нещо, което боли. Но с това рискуваме цивилизацията. Рискуваме цивилизацията.

Сесил Шамбро („Льо Монд“):

Когато пристигнахме в четвъртък, разбрахме, че сте приели оставката на архиепископа на Париж Мишел Опети. Защо толкова бързо? И като говорим за доклада за сексуалните злоупотреби (във Франция): Църквата имаше институционална отговорност и явлението имаше системно измерение. Какво мислите за тази декларация и какво означава тя за цялата Църква?

„Започвам с втория въпрос. Когато правим тези изследвания, трябва да внимаваме в интерпретациите, които се правят за периоди от време. Когато се прави проучване за толкова дълът период, съществува риск да се обърка начина на усещане за проблема през 70 –те години с друга действителност. Тоест, една историческа ситуация трябва да се тълкува с херменевтиката на времето, а не с нашата. Например, робството. Ние казваме: това е бруталност. Злоупотребите от преди 70 или 100 години са бруталност. Но начинът по който се е гледало на тях не е същият: например тогавашното отношение да се прикриват злоупотребите в Църквата. Днес ние казваме, че това не може да се прикрие. Но винаги трябва да тълкуваме с херменевтиката на времето, а не с нашата. Относно доклада: не съм го чел, слушал съм коментара на френските епископи. Епископите ще дойдат при мен този месец и ще ги помоля да ми обяснят.

Що се отнася до случая Опети, питам се какво толкова сериозно е направил, за да подаде оставка? Не знаем... правителствен проблем или нещо друго И ако не знаем обвинението не можем да осъдим... Преди да отговоря ще кажа: нежно е разследване, защото има опасност да бъде осъден. Кой го осъди? Обществено мнение, клюките... не знаем... ако знаете защо кажете, аз не мога да отговоря. И няма да разберете защо Може би не е спазил изцяло шестата заповед, но това не е един от най-тежките грехове, защото греховете на плътта не са най-тежките. Най-тежките са на тежестта гордостта, омразата. Така, че Опети е грешник, както и аз, какъвто бе Петър, епископът върху когото Исус Христос основа Църквата. Как така тогавашната общност е приела грешен епископ, и то с грехове дотам да се отрече от Христос! Защото е била нормална Църква свикнала винаги да се чувства грешна, била е смирена Църква. Виждаме, че нашата Църква не е свикнала да има епископ грешник, преструваме се да кажем моят епископ е светец... Всички сме грешници. Но когато бърборенето расте и расте отнема славата на човек, той няма да може да управлява не защото е загубил славата си заради греха - грях като този на Петър, като моя като вашия - а заради бърборенето на хората. Ето защо приех оставката не на олтара на истината, а на олтара на лицемерието.

Вера Шербакова (Итар-Таас):
Вие се видяхте с лидерите на православните църкви и казахте красиви думи за общението и обединението: кога ще срещнете с патриарх Кирил, какви общи проекти имате и какви трудности срещате по този път?

В близко бъдеще е предвидена среща с патриарх Кирил, вярвам, че следващата седмица Иларион ще дойде при мен, за да уговорим евентуална среща. Патриархът трябва да пътува, може би до Финландия, и във всеки случай аз винаги съм готов да отида до Москва, за диалогирам с един брат. За да се диалогира с брат не съществуват протоколи, независимо дали този православен брат се казва Кирил, Хризостом, Иероним, и когато се срещнем, не танцуваме менует, а си казваме нещата лице в лице, но като братя. Хубаво да видиш братя да се карат, защото принадлежат на една и съща майка, майката Църква, но някои са разделени малко от наследството, други от историята, която ги е разделила. Но трябва да се опитаме да вървим заедно, да работим и да вървим в единството и за единството. Благодарен съм на Йероним, на Хризостом и на всички патриарси, които имат това желание да вървят заедно. Великият православен богослов Зизиулас изучава Есхатологията и веднъж шеговито каза: ще намерим единство в Есхатона! Единство ще има. Но това е начин да се каже: не трябва да седим неподвижно в очакване на богословите да постигнат споразумение. Спомнете си какво каза Атинагор на Павел VI: нека поставим всички богослови на един остров, за да дискутират, а ние нека да отидем заедно някъде другаде. Но това е шега. Нека богословите да продължат да учат, защото това е добре за нас и ни помага да разберем как да открием единството. Но междувременно нека да вървим напред заедно, да се молим заедно, да вършим заедно милосърдни дела. Например, познавам Швеция, която според мен има заедно лутерански и католически Каритас. Работейки заедно и молейки се заедно: това можем да направим ние, останалото могат да направят богословите.

(dg/man/svt)

 

 

 

 

06 Декември 2021, 17:51