Папата призовава за обръщане към екологията на сърцето

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова - Ватикана

В послание, адресирано до участниците в 49-ото издание на Социалната седмица на италианските католици, която се провежда в Таранто, града на двете морета, от 21 до 24 октомври 2021 г., папа Франциск призовава „да се върви смело по пътя на надеждата“. Един път - обяснява той – който можем да си представим, маркиран с три пътни знака“.

Лица и истории, които ни предизвикват

„Първият от тези знаци - подчертава папата - е вниманието към онези, които преминават“. Става въпрос да бъдем внимателни и да забележим „лицата и историите, които ни предизвикват“. Човек не може „да остане безразличен” пред страданията на братята и сестрите, които са „разпнати” в очакване на възкресението. „Нека въображението на Духа - пише Франциск - ни помогне да направим всичко възможно, за да може техните легитимни надежди да се сбъднат“.

Твърде много хора пресичат живота ни, докато са в отчаяние: млади хора, принудени да напуснат страните си на произход, за да емигрират другаде, безработни или експлоатирани в безкрайна несигурност; жени, които са загубили работата си по време на пандемията или са принудени да избират между майчинството и професията; работници, оставени у дома без възможности; бедни , неприети и неинтегрирани мигранти; възрастни хора, изоставени в самотата си; семейства, които са жертви на лихварство, хазарт и корупция; предприемачи в затруднение и подложени на злоупотреби от мафията; общности, унищожени от пожарите... Но има и много болни хора, възрастни и деца, работници, принудени да вършват трудна или неморална работа, често в несигурни условия на безопасност.

Надеждата винаги е на път

Вторият знак, който папата си представя „по пътя на надеждата“, показва „забраната за паркиране“. Франциск подчертава, че „надеждата винаги е на път“. Страхът и тишината не трябва да надделяват, защото „в крайна сметка благоприятстват действията на вълците от подземния свят и на личните интереси“. Човек не трябва да се „страхува да изобличава и да се противопоставя на незаконността“. Не трябва да се страхуваме „преди всичко да сеем добро“.

Когато сме свидетели на епархии, енории, общности, асоциации, движения, църковни групи, уморени и обезсърчени, понякога примирени със сложни ситуации, виждаме Евангелие, което има тенденцията да избледнява. Напротив, Божията любов никога не е статична и никога не се отказва, „всичко вярва, всичко се надява“ (1 Кор. 13: 7): тя ни тласка и ни забранява да се спрем. Тя ни подтиква, като вярващи и ученици на Исус, на пътешествие по улиците на света, следвайки примера на Този, Който е пътят (срв. Йоан 14: 6) и е извървял нашите пътеки. Затова нека не се спираме в сакрестиите, да не създаваме елитни групи, които се изолират и затварят. Надеждата винаги е на път и преминава през християнските общности, чеда на възкресението, които излизат, възвестяват, споделят, търпят и се борят за изграждането на Божието Царство. Колко хубаво би било, ако в районите, най-засегнати от замърсяването и деградацията, християните не се ограничават до изобличаването, а поемат отговорността за създаване на мрежи за изкупление.

Не е достатъчно да се съчетаят половинчато грижите за природата с финансовите приходи или опазването на околната среда с напредъка. По този въпрос половинчатостта е само малко забавяне на бедствието. Това е просто въпрос на предефиниране на напредъка. Едно технологично и икономическо развитие, което не оставя един по-добър свят и изцяло превъзходно качество на живот, не може да се счита за прогрес (Папа Франциск, Енциклика Laudato si').

Промяна на курса

Третият знак, който Франциск поставя по пътя на надеждата, е „задължителното обръщане“. Необходими са нови подходи за започването на преход, вдъхновен от перспективата на цялостната екология. „Промяната на епохата, през която преминаваме - пише папата - задължава за промяна“. Папата приканва да погледнем в този смисъл „на многото признаци на надежда“, на многото хора, които често „се ангажират да популяризират различен икономически модел, по-справедлив и внимателен към хората“. За папата задължението за промяна не е проста смяна на посоката, а нов път по пътя на надеждата.

Призовават го викът на бедните и този на Земята. „Надеждата ни кани да признаем, че винаги можем да променим курса, че винаги можем да направим нещо, за да разрешим проблемите“ (№ 61). Епископ Тонино Бело, пророк в земята на Пулия, обичаше да повтаря: «Не можем да се ограничим до надеждата. Трябва да организираме надеждата!». Очаква ни дълбоко обръщане, което докосва, дори преди екологията на околната среда, човешката екология , екологията на сърцето. Повратният момент ще настъпи само ако успеем да обучим съвестта да не търси лесни решения за защита на тези, които вече са осигурени, а да предлагаме трайни процеси на промяна в полза на младите поколения. Това обръщане, насочено към социалната екология, може да подхрани това време, определено като „екологичен преход“, където изборът, който трябва да се направи, не може да бъде резултат само от нови технологични открития, но и от обновени социални модели.

Излизане от пандемията

Следователно в посланието си папа Франциск посочва пътя, по който трябва да се поеме, и „горивото“, за да продължим. „Имаме нужда от надежда“, пише папата, подчертавайки колко значимо е заглавието, избрано в Таранто, „град символ на надеждите и противоречията на нашето време“, за 49-та социална седмица: „Планетата, на която се надяваме. Околна среда, работа, бъдеще. Всичко е свързано”. „Има желание за живот, жажда за справедливост, копнеж за пълнота - пише папата - което произтича от общностите, засегнати от пандемията. Нека да се вслушаме в него”. Припомняйки контекста на кризата, породена от Covid, „както здравната, така и социалната криза“, Франциск дава една насока. „За да излезем от това - подчертава той - се изисква допълнителна смелост и от италианските католици. Не можем да се примирим и да стоим до прозореца и да гледаме, не можем да останем безразлични или апатични, без да поемем отговорност към другите и към обществото. Ние сме призвани да бъдем маята, която помага на тестото да втаса”.

Пандемията разкри илюзията на нашето време, да се мислим за всемогъщи, потъпкващи териториите, които обитаваме, и средата, в която живеем. За да се изправим, трябва да се обърнем към Бог и да се научим да използваме добре неговите дарове, преди всичко тези на творението. Нека да не липсва смелост за екологично обръщане, но преди всичко да не липсва ентусиазъм за обръщане на общността. По тази причина пожелавам Социалната седмица да бъде синодално преживяване, споделяне, пълно с призвания и таланти, които Духът е породил в Италия. За да се случи това, е необходимо също да се изслушат страданията на бедните, най-малките, отчаяните, семействата, уморени да живеят в замърсени, експлоатирани, изгорени места, опустошени от корупцията и деградацията.

Пътят на надеждата, посочен от Франциск, с „пътните знаците“, които го ограждат, се пресича с очакванията на Земята и бедните. „Ето следователно - пише папата - планетата, на която се надяваме: онази, където културата на диалога и мира оплодяват новия ден, където работата придава достойнство на личността и защитава творението, където се сближават културно отдалечените светове, вдъхновени от общата загриженост за общото благо“.