Генерална аудиенция: християнската свобода се изразява в милосърдната любов

На генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел VI“ папата насочи вниманието над понятието за свободата според християнската вяра: тя не се състои в това да стоим далеч от другите, да ги чувстваме като „досадни“, ограничаващи действията ни, а да се чувстваме поместени в общност в която да обичаме онзи, който е до нас.

Дебора Донини – Светла Чалъкова – Ватикана

Свободата „не е разпуснат начин на живот“, според индивидуалните желания и собствените егоистични импулси, а е в служба един на друг: „ние сме свободни в служението“. Това подчерта папа Франциск в катехизисната си беседа на генералната аудиенция във ватиканската аула „Павел IV“, която посвети на свободата, продължавайки цикъла от беседи, посветени на Посланието на свети Павел до Галатяните. В него Апостолът откроява, че свободата е всичко друго, но не и „претекст за плътта“.

Не съществува свобода без любов

Апостолът, със своето Послание, постепенно ни въвежда в голямата новост на вярата“. Съществува един „нов живот“, който получихме с Кръщението, където най-големият дар, този да бъдем Божии чеда, се изля върху нас. И следователно се преминава от една религиозност, съставена от наредби  - към живата вяра, чийто център е в общението с Бог и с братята, тоест в милосърдието. Парадокс, който се обяснява чрез любовта. Ето защо, примерът, който папата отново бе този на Христос, който умива нозете на своите Апостоли:

„Не съществува свобода без любов. Егоистичната свобода на това да правя каквото искам не е свобода, не е плодотворна. Любовта на Христос ни освободи и все още любовта ни освобождава от най-лошото робство, това на нашето его; следователно свободата расте с любовта. Но внимавайте: не с интимната любов, тази от теленовелите, не със страстта, която просто търси това, което ни се харесва и, което искаме: не с това, а с любовта, която виждаме в Христос, милосърдието. Това е наистина безвъзмездна и освобождаваща любов“.

Свободата, вдъхновена от любовта, ни отвежда до бедните

Папата подчерта, че когато се следва инстинкта, човек се оказва с голяма вътрешна празнота, защото е употребил зле съкровището на нашата свобода, което се състои в това да можем да изберем истинското добро за нас и за другите. Според папата това е „циркова свобода“. В първото си Послание до Коринтяните, Апостолът отговаря на онези, които подкрепят погрешната представа за свобода, според която всичко е позволено. „Всичко е позволено, но не всичко полезно!“. В посланието си Павел увещава да не търсим собствения си интерес, а интересите на другите „Това - каза папата - е правилото за разобличаването на всяка егоистична свобода“. Затова на онзи, които е изкушаван да ограничи свободата само до собствения си предпочитания, Павел откроява необходимостта от любовта:

„Свободата, водена от любовта, е единствената, която освобождава другите и самите нас, която умее да изслушва без да се налага, която знае как да обича без да насилва, която изгражда, а не разрушава, която не експлоатира другите за свое удобство и им прави добро, без да се търси собствената печалба. Накратко, ако свободата не е в услуга на доброто, рискува да бъде стерилна и да не дава плодове. Ако свободата не е в услуга на доброто, тя не дава плод. Вместо това свободата, вдъхновена от любовта, ни отвежда до бедните, разпознавайки в техните лица, това на Христос“.

Павел, говорейки за свободата, която другите апостоли му дадоха, за да евангелизира, подчертава, че те го съветват само едно нещо: да помнии бедните, „тоест, че твоята свобода като проповедник – каза Франциск импровизирайки - е свобода в услуга на другите, а не за себе си, не да правиш това, което ти се харесва”.

Общностното измерение

Оттук папата открои общностното и неиндивидуалистичното измерение на свободата, което трябва да бъде преоткрито особено в този исторически момент:

„Знаем, че една от най -разпространените съвременни концепции за свободата е следната: „моята свобода свършва там, където започва вашата“. Но тук липсва връзката! Това е индивидуалистичен възглед. Вместо това, този който е получил дара на освобождението, извършено от Исус, не може да мислят, че свободата се състои в това да се стои далеч от другите, да ги чувства като досада, не може да вижда човешкото същество като закрепостено в себе си, а винаги поместено в една в общност. Социалното измерение е съществено за християните и им позволява да гледат към общото благо, а не към личния интерес“.

Едно поучение, това че се нуждаем един от друг, което наред с други неща ни предложи самата пандемия, призовавайки да повярваме, че другите не са пречка за моята свобода, а възможност да я осъзнаем напълно, „защото нашата свобода се ражда от любовта на Бог и расте в милосърдието”.

Преди началото на катехизисната беседа едно малко дете изтича на сцената, приближавайки се до папата, който с нежност размени няколко думи с него, като помоли регента на префектурата на Папския дом, монсеньор Леонардо Сапиенца, да му преотстъпи своя стол. Жеста на момченцето накара в сърцето на Франциск да отекнат думите на Исус: „Ако не се станете като децата, няма да влезете в Небесното царство“. Накрая папата благодари на момченцето, подчертавайки смелостта да се доближим до Господ.

Папа Франциск с малкото момченце по време на аудиенцията

Литургичният празник на свети Йоан Павел ІІ

В края на генералната аудиенция папата припомни, че на 22 октомври се възпоменава литургично свети Йоан Павел ІІ. Поздравявайки полскоговорящите поклонници, Франциск ги повери на закрилата на папа Войтила, заедно с целия полски народ. „Винаги помнете - насърчи той - какво ви каза: «Кой ще ни раздели ... от любовта на Христос?“. (...) Бъдете бдителни, така че нищо да не ви разделя от тази любов: никой фалшив лозунг, никоя погрешна идеология, не се поддавайте на изкушението да правите компромис с онова, което не е от Бога. Отхвърлете всичко, което разрушава и отслабва общението с Христос»".

 

20 Октомври 2021, 12:20