Папата: Евхаристията ни напомня, че Бог е разпната и дарена любов

Бенедета Капели – Светла Чалъкова - Ватикана

Дунав, най-голямата река в Европа, разделя Будапеща на две, но мостовете на този град възстановяват неговото единство, което е знак за вроденото му призвание: да бъде връзка между Изтока и Запада. Призвание, което бе доловено през тази седмица с началото на 52-ия Международен Евхаристиен конгрес, който днес предаде щафетата на Кито в Еквадор. На литургията взеха участие еписопът на Никополската епархия, монсеньор Страхил Каваленов, помощник епископът на Софийско-Пловдивския диоцез, монсеньор Румен Станев, и две сестри евхаристинки. 

На Площада на Героите, символично място в унгарската столица, но също за нейната история  и вяра, където се открояват внушителни статуи, включително тази на Свети Стефан, кралят, ангажирал се с разпространението на християнството в Унгария, Франциск пристигна на борда на папомобила. Тук, сред аплодисментите, поздравите на вярващите, кратка спирка за да целуне дете, пристига след около 30 минутна обиколка, за да закрие събитието, родено през 1881 г. в Лил, Франция. Франциск е вторият папа, стъпил на унгарска земя, след Йоан Павел II през 1991 и 1996 г.

Кой съм аз за теб?

На литургията, доминира белият цвят от литургичните одежди на съслужващите свещеници и от шапките на хора, съставен от хиляда певци, под диригентството на маестро Марко Фризина, ректор на базиликата на Дева Мария в Трастевере и основател на хора на Римския диоцез. Дарът за участието на службата е пълната индулгенция, дадена в края на Statio Orbis.

От олтара папата говори на цялото християнско семейство, за да поднови ученичеството посредством три момента: от прогласяването на Исус до проникновението и до следването Му. Проповедта започна с директен въпрос, същият зададен от Исус на учениците и, който Франциск призова да си зададем:  

„Също днес Господ, приковал погледа си към всеки един от нас, ни пита лично: „Кой наистина съм Аз за теб?“. Кой съм Аз за теб? Това е въпрос, който, отправен към всеки от нас, не иска само точен отговор, от вероучението, а личен, житейски отговор“.

Разпнатият слуга

На този въпрос – продължи папата – „се отговаря с живота, а не с формули, дори и да са правилни. Петър отговаря добре, потвърждава, че е Христос, но в ученика „липсва решаващият пасаж, от възхищението към Исус до подражанието на Исус“. Той е Месия, който разкрива своята идентичност в Евхаристията, обяснявайки „че Неговата мисия ще завърши, да, в славата на възкресението, но преминавайки през унижението на кръста“. „Шокираща вест“, която променя историята.

„И Ние също бихме искали един мощен месия, а не разпнат слуга. Евхаристията е пред нас, за да ни напомни кой е Бог. Не го прави с думи, а конкретно, показвайки ни Бог като преломен Хляб, като разпната и дарена на кръста Любов. Можем да добавим много церемониалност, но Господ остава там, в простотата на Хляба, който позволява да бъде преломен, раздаден и изяден. За да ни спаси, Той става слуга; за да ни даде живот, Той умира“.

Кръстът не е моден

Петър е скандализиран, отрича болката от кръста, Божия път, който „винаги е за доброто на другите, до саможертвата“. Път, който се противопоставя на логиката на света „привързана към честта и привилегиите, насочена към престижа и успеха“.

„Кръстът никога не е моден: днес, както в миналото. Но изцелява вътрешно. Именно пред Разпятието изпитваме една благоприятна вътрешна борба, горчивия конфликт между „мисленето според Бога“ и „мисленето според хората“.

В тази борба Исус не ни оставя сами, Той иска „като апостолите да изберем неговата страна“. Той е до Петър, когато е упреква, когато е поставен настрана, както се случва с много хора, които Го оставят „в ъгъл на сърцето“, и които вярвайки, че са „набожни и достойни - посочи папата – вървят по пътя, без да се оставят да бъдат завладени от логиката на Исус”.

Решаващата разлика – продължи Франциск - е между истинския Бог и бога на нашето его. Колко далечен е Този, който царува тихо на кръста от фалшивия бог, който бихме искали да царува със сила и да заглуши нашите врагове! Колко различен е Христос, който се предлага само с любов, от могъщите и победоносни месии, ласкани от света!

Съзерцаване на Божията слабост

„Но Исус ни разтърсва, не се задоволява с декларации на вяра, Той иска - подчерта Франциск - да пречистим нашата религиозност пред неговия кръст, пред Евхаристията“. Той иска да му се поклоним.

„Ще ни е от полза да застанем в преклонение пред Евхаристията, за да съзерцаваме слабостта на Бог. Нека отделим време, за да обожаваме. Нека Исус, живият Хляб, да излекува нашите затворености и да ни отвори за споделянето, да ни изцели от строгостта от пасивността и отчуждеността; да ни освободи от парализиращото робство на защитата на нашия имидж, да ни вдъхнови да Го следваме там, където Той иска да ни отведе“.

Християнският живот не е стремеж към успеха

Оставен настрана, но с една дума, Исус връща Петър при себе си. Ученикът прави крачка назад, разпознавайки центъра, който „не е неговият Исус, а истинският Исус“. „Християнският живот - добави папата - не е стремеж към успеха, а започва с освобождаваща децентрализация, с премахването на себе си от центъра на живота“. Да застане отзад, но да върви с Исус, да продължи напред към братята „със същото негово доверие, а именно това, че сме възлюбени чеда Божии“. „Именно натам ни подтиква Евхаристията: да се почувстваме като едно Тяло, да се преломим за другите“.

"Скъпи братя и сестри, нека позволим срещата с Исус в Евхаристията да ни промени, както промени големите и смели светци, които почитате, като свети Стефан и света Елисавета. Нека и ние като тях да не се задоволяваме с малкото; нека не се примиряваме с вяра, живееща с обреди и повторения, нека се отворим за скандалната новост на разпнатия и възкръснал Бог, преломен хляб, за да даде живот на света. Само така ще бъдем в радостта и ще носим радостта“.

Накрая папата пожела Международния Евхаристиен конгрес в Будапеща да бъде „отправна точка, за да приемем повратността на благодатта“.