Успение Богородично: смирението е тайната, която води към Небето
Предаваме ви пълният тест на обръщението на папа Франциск:
Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днес, празникът Успение на Пресвета Богородица, в литургията звучи ясно химнът Magnificat. Тази песен на възхвала е като „фотография" на Божията Майка. Мария „величае Господа, защото е погледнал унизеността на рабинята си" (Лк 1, 47-48).
Смирението е тайната на Мария. Смирението е привлякло Божия поглед към нея. Човешкото око търси винаги величието и се оставя да бъде заслепено от впечатляващото. Докато Бог не гледа външността, Бог гледа сърцето (Първо Царе 16,7) и е пленен от смирението: смирението на сърцето пленява Бог. Днес, гледайки възнесената Мария, можем да кажем, че смирението е пътят, който води към Небето. Думата „смирение“ идва от латинския термин хумус, което означава „земя“. Парадоксално е: за да стигнем нависоко, в Небето, трябва да стоим ниско, като земята! Исус ни учи на това: „който се смирява, ще бъде въздигнат“ (Лк. 14,11). Бог не ни величае заради нашите заложби, заради нашето богатство, заради уменията, а за смирението; Бог е влюбен в смирението. Бог възвеличава онези, които се смиряват, които служат. Всъщност Мария не приписва на себе си нищо друго, освен „званието“ рабиня: тя е „рабинята Господня“ (Лк. 1, 38). Не казва нищо друго за себе си, не търси нищо друго за себе си.
Тогава днес ние можем да се запитаме, всеки един от нас, в сърцето си: как съм със смирението? Искам ли да бъда признаван от другите, да се утвърждавам и да бъда хвален, или искам да служа? Способен ли съм да слушам, като Мария, или само искам да говоря и да получавам внимание? Мога ли да мълча, като Мария, или винаги бърборя? Мога ли да отстъпвам, да разсявам кавгите и споровете, или винаги искам само да съм на първо място? Нека се замислим за тези въпроси: как съм със смирението?
Мария, в своето смирение, първа спечелва небето. Тайната на нейния успех се крие именно в това, да се признава за малка, да се признава за нуждаеща се. С Бог само тези, които се признават за нищожни, са в състояние да получат всичко. Само този, който смирява себе си, ще бъде изпълнен с Него. И Мария е „пълна с благодат“ (ст. 28) именно поради своето смирение. И за нас смирението винаги е отправна точка, началото на нашата вяра. Основното е да бъдем бедни духом, тоест да се нуждаем от Бог. Тези, които са изпълнени със себе си, не оставят място за Бог – и много пъти ние сме изпълнени със себе си – но който е смирен, позволява на Господ да върши велики неща (ст. 49).
Поетът Данте нарича Дева Мария „най-смирена и най-възвишена от всички създания“ (Рай XXXIII, 2). Хубаво е да се мисли, че най-смиреното и най-възвишено създание в историята, първото, завладяла небето с цялата си душа, с тяло и дух, е прекарвала живота си предимно у дома, сред обикновеното ежедневие, сред смирението. Дните на Пълната благодат не са били особено изключителни. Те често са преминавали едни и същи, в тишината: отвън, нищо необикновено. Но Божият поглед винаги е оставал върху нея, възхищавайки се на нейното смирение, на нейното разположение, на красотата на сърцето й, никога не докоснато от греха.
Това е голямо послание на надежда за всеки един от нас; за теб, който живееш с едни и същи, уморителни и често трудни дни. Мария ти напомня днес, че Бог призовава и теб към тази славна съдба. Това не са красиви думи, това е истината. Това не е изкуствено създаден щастлив край, илюзия или фалшива утеха. Не, това е чистата реалност, жива и истинска, като Дева Мария, възнесена на небето. Нека днес я честваме със синовна любов, нека я честваме радостни, но смирени, оживени от надеждата един ден да сме с нея, на Небето!
И нека сега да й се помолим да ни придружава по пътя, който води от Земята към Небето. Нека ни напомня, че тайната на този път се съдържа в думата смирение, нека не забравяме тази дума. И че малостта и служението са тайните за постигането на целта, за да стигнем до Небето.
man / VatNews
