Ангел Господен: имаме нужда от „екология на сърцето“

Дебора Донини – Маня Кавалджиева – Ватикана  

Да спрем „френетичното препускане, което командва нашите програми и да се научим „да изключваме телефона“, за да разговаряме с Бог, за да  не мислим само за нас и за нещата, които трябва да вършим, а да забелязваме раните на другите. Това е насърчението, което отправи папа Франциск предвид предстоящата лятна ваканция, по време на неделната молитва, от прозореца на своя кабинет в апостолическия дворец,  след престоя му в болницата „Джемели“.

Централно място в размишлението на папата бе връзката между почивка, съзерцание и състрадание, които съставляват „екологията на сърцето".

И в Църквата има опасност да се мисли, че всичко зависи от нас

В евангелския откъс за деня (Мк. 6, 30-34) се разказва как Исус насърчава Апостолите, завърнали се от уморени от мисията, да си починат малко.        

Папата посочи, че това е ценен съвет: Исус не им задава въпроси, а се тревожи за тяхната умора и ги предупреждава за опасност, която „винаги дебне, дори и нас“, а именно тази да изпаднем във френетичността на работата и в „капана на активизма“, на ефективността, където най-важното нещо са резултатите и това да се чувстваме безспорни протагонисти.

Колко често това се случва и в Църквата: ние сме много заети, препускаме, мислим, че всичко зависи от нас и в крайна сметка рискуваме да пренебрегнем Исус и все ние да бъдем в центъра. За това Той кани своите да си починат малко на уединено място, с Него. Това не е само физическа почивка, а и почивка на сърцето. Защото не е достатъчно да „се откъснем“, трябва наистина да си починем. И как става това? За да го направим, трябва да се върнем към същността на нещата: да спрем, да останем в мълчание, да се молим,  за да не преминем от препускането в работата, към препускането през почивката.

Да останем с Господ, за да не позволим на нещата да ни пометат

Папата посочи, че Исус не е избягвал нуждите на хората, но на първо място, всеки ден, той се е оттеглял в молитва. Народът обаче се е стичал отвсякъде и затова Той не е могъл да си почине както би искал, но трогнат, е започнал да ги поучава (ст. 34). „Изглежда противоречие“, отбеляза Франциск, но в действителност не е така, защото „само сърцето, което не се оставя да бъде отнесено от прибързаността, може да  се развълнува“. Папата поясни, че „Божият стил е близост, състрадание и нежност“.

Състраданието се поражда от съзерцанието. Ако се научим да си почиваме истински, ще бъдем способни на истинско състрадание; ако възпитаваме съзерцателен поглед, ще вършим нашата работа без грабителското отношение на онези, които искат да притежават и консумират всичко; ако останем във връзка с Господ и не приспим най-съкровеното у нас,  нещата, които трябва да вършим, няма да имат силата да ни спрат дъха и да ни поглъщат. Чуйте това: имаме нужда от „екология на сърцето“, която се състои от почивка, съзерцание и състрадание. Нека се възползваме от лятната почивка за това!