Франциск: да възстановим „живите камъни“ на Източните църкви
Първата земя, която Франциск назова в словото си бе Ирак, страна, която посети при апостолическата му визита от 5 до 8 март 2021 г. Светият отец припомни и ситуацията в Еритрея и "тежката криза в Ливан", която заема централно място в тазгодишните срещи на хуманитарните организации. Папата прикани към молитви за срещата на 1 юли „заедно с главите на християнските църкви“ в Страната на кедрите. Франциск отправи поглед и към Светата земя, към народите на Израел и Палестина, за които изрази надеждата: „Ние винаги мечтаем в небето да се яви дъгата на мира (Бит.9, 12-17), дадена от Бог на Ной, като знак на завета между небето и земята и на мира между хората. Твърде често обаче, дори напоследък, тези небеса са набраздени от бомби, които носят разрушения, смърт и страх".
„От Сирия се издига и друг вик на дълбока болка, винаги присъстващ в Божието сърце - продължи папата. Но изглежда, че той не може да докосне сърцата на хората, които държат в ръцете си съдбата на народите. Остава скандалът от десетгодишния конфликт, милиони вътрешно и външно разселени хора, жертвите, необходимостта от реконструкция, която все още остава заложник на логиката на интереса и липсата на смели решения за доброто на тази измъчена нация“.
Папата припомни, че работата на хуманитарните организации включва и църковната ситуация в Етиопия, Армения и Грузия. „Понякога - подчерта Франциск - е необходимо да се възстановят сгради и катедрали, включително разрушените от войни, но преди всичко трябва да се погрижим за живите камъни, които са ранените и прокудените“.
Франциск добави, че следи "със загриженост ситуацията, възникнала с конфликта в региона Тиграй, в Етиопия, което се отразява и на съседна Еритрея". „Независимо от религиозните и конфесионални различия - отбеляза папата - ние осъзнаваме колко важно е посланието на енцикликата Fratelli tutti, когато различията между етническите групи и произтичащите от това борби за власт са превърнати в система“.
Папата припомни и апостолическото си пътуване до Армения през 2016 г., когато заедно с Католикос Карекин II пуснаха гълъби към небето, „като знак и пожелание за мир в целия регион на Кавказ“. „За съжаление - отбелязва Франциск - през последните месеци страната отново беше ранена и за това ви благодаря за вниманието, което отделихте към Грузия и Армения, за да може католическата общност да продължава да бъде знак и квас на евангелския живот".
Чрез участниците в 94-ата пленарна асамблея на Съюза на хуманитарните агенции на Източните църкви, папата изрази благодарността си към всички хора, които подкрепят техните проекти и които ги правят възможни:
„Много често, това са обиковени вярващи, семейства, енории, доброволци ..., които знаят, че "всички са братя" и отделят от своето време и ресурси за вашата дейност. Казаха ми, че през 2020 г. даренията за Светата земя са достигнали около половината в сравнение с последните години. Със сигурност, това е отражение на дългите месеци, през които хората не успяваха да се събират в църквите за литургии, но също така и на икономическата криза, породена от пандемията. Ако от една страна, това ни подтиква към по-голяма ефективност, от друга, не може да ни остави безразлични, дори ако помислим за обезлюдените улици на Йерусалим, без поклонници, които отиват да обновяат вярата си, но и да изразят конкретна солидарност с местното население“.
Папата поднови апела си към всички: „да преоткрият значението на онова милосърдие за което говори св. Павел в своите послания и за което през 1974г. св. Павел VI посвети Апостолическото писмо Nobis in animo, което и днес е актуално и валидно“.
(dg/vatn)
