Кризмална литургия: известяването на Благата вест е свързано с Кръста

Амедео Ломонако - Димитър Ганчев - Ватикана

„Словото на Исус има силата да покаже онова, което човек носи в сърцето си, което обикновено е смес, като пшеница и плевели“. Това припомни папата по време на кризмалната литургия във ватиканската базилика „Св.Петър“. С този обред, предшестващ началото на Пасхалната тридница, в катедралите по целия свят, свещеници и епископи подновяват своите свещенически обети и освещават светите  масла.На тържеството присъстваха ограничен брой верни и членове на Презвитералния съвет на Римската епархия, които подновиха обещанията, дадени в деня на ръкополагането им. По време на литургията бяха осветени светите масла на катекумените и болните.

В своята проповед Франциск изтъкна, че „провъзгласяването на Евангелието винаги е свързано с прегръдката на конкретен Кръст“. „Меката светлина на Словото генерира яснота в желаещите сърца и объркване и отхвърляне у тези, които не са – обясни Франциск. Това виждаме постоянно в Евангелието“.

Доброто семе, засято на полето, дава плод - сто, шейсет, тридесет за един - но също така събужда завистта на врага, който натрапчиво започва да сее раздори през нощта. Нежността на милостивия баща неудържимо привлича блудния син да се върне у дома, но предизвиква и възмущението и негодуванието на най-големия син. Нежността на милостивия бащанеудържимо привлича  заблудения син да се върне у дома, но също така предизвиква възмущение и озлобление у по-големия син. Щедростта на господаря на лозето е повод за благодарността на работницитие, но също така предивзвиква остри коментари по адрес на първите, които се чувстват обидени, защото стопанинът им е добър (вж. Мт 20: 1- 16). Близостта на Исус, който отива да се храни с грешниците, печели сърца като това на Закхей, на Матей и на самарянката ..., но също така предизвиква чувства на презрение у онези, които вярват, че са праведници. Великодушието на този човек, който изпраща сина си, мислейки, че ще бъде уважаван от лозарите, обаче, предивзвиква  у тях прекомерна жестокост: виждаме тайната на беззаконието, което води до убийството на Праведния. Всичко това ни показва, че провъзгласяването на Благата вест е мистериозно свързано с преследването и с Кръста.

Кръстът не се договаря

Кръстът, припомни Светият Отец, „присъства в живота на Господа“, дори преди раждането му. Присъства „още при първото смущение на Мария пред известието на Ангела“, „в безсънието на Йосиф, когато се чувства длъжен да изостави годеницата си“. Присъства „в преследването на Ирод и в трудностите, претърпени от Светото семейство. Исус прегърна „предателството и изоставянето на приятелите си още от Тайната вечеря, прие незаконното задържане, произволната и непропорционална присъда, неразумната злоба на плесниците и хулите“ ... „Той прегърна целия Кръст“. „Защото в Кръста няма двусмислие – подчерта папата. Кръстът не зависи от обстоятелствата. Кръстът не се договаря“. „В Кръста има нещо, което е неразделна част от нашето човешко състояние, на ограничения и крехкост“. Вярно е също така, „че има нещо в случилото се на Кръста, което не е присъщо на нашата крехкост, като змията, която, виждайки беззащитния разпънат, го ухапва и се опитва да отрови и дискредитира цялата му дело. Ухапване, което се стреми да скандализира - това е епохата на скандалите - да обездвижи и да направи всяка услуга и жертва на любов към другите стерилни и незначителни. Но плътта на Господа „беше отрова за нея и стана за нас противоотровата, която неутрализира силата на лукавия“.

Кръстът освобождава от дявола

„Кръстът е част от провъзгласяването на Евангелието“, но това е „Кръст, който спасява“. "Умиротворен с Кръвта на Исус, това е Кръст, който съдържа силата на Христовата победа, над злото и който ни освобождава от дявола". „Да го прегърнем с Него и като Него - каза папта - ни позволява да разпознаем и отхвърлим отровата на скандала, с който дяволът ще се опита да ни отрови, когато кръстът неочаквано дойде в живота ни“.

Папа Франциск прикани да не бъдем скандализирани, защото самият Исус не беше, „защото провъзгласяването на Евангелието не получава своята ефективност от нашите красноречиви думи, а от силата на Кръста“. От начина, по който прегръщаме Кръста, известяващ Евангелието - с дела и, ако е необходимо, с думи - се проявяват две неща, обясни папата:  че както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа. (2 Кор. 1,5) и че „ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса). (2 Кор. 4: 5).

Папата завърши своята проповед с личен спомен, който свърза с размишлението: „Господ винаги ни дава това, което искаме, но го прави по своя божествен начин“. „Този ​​начин предполага кръста. Не от мазохизъм, а от любов“.