Папата към Католическа дейност: не попадайте в капана на организационните схеми

Светла Чалъкова - Ватикана

Папата прие членовете на Националния съвет във Ватикана, като още в началото на своето слово се спря на думата „Действие“.

Действие

„Можем да се запитаме- каза той -  какво означава думата „действие“ и най-вече чие е това действие. Пандемията провали много проекти, поиска от всеки един от нас се съпостави с нещо неочаквано. Приемането на неочакваното, вместо да го пренебрегнем или отхвърлим, означава да останем послушни на Духа и най-вече верни на живота на мъжете и жените на нашето време. Приканвам ви да направите така, че синтеза между Словото и живота, което прави вярата въплътен опит, да продължи да характеризира формиращите пътища на Католическа Дейност“.

Историята на Католическа Дейност започва много отдавна. Разказването ѝ означава също да се разкаже историята на Църквата и на Италия през последните сто и петдесет години. Произходът на Католическа Дейност датира от септември 1867 г., когато двама млади студенти, Марио Фани от Витербо и Джовани Акуадерни основават в Болоня Обществото на Италианската католическа младеж, чийто девиз „Молитва, действие, жертва“, обобщава верността към четири основни принципа:

„Трябва да бъдем много внимателни, за да не изпаднем в илюзията за функционализма. Програмите, организационните схеми са необходими, но като отправна точка, като вдъхновение. Това, което води напред Божието Царство е послушаниего към Духа и присъствието на Господ. Свободата на Евангелието. Тъжно е да се види колко организации са попаднали в капана на организационните схеми. Всички перфектни, всички съвършени институции ... но къде е вярата, къде е духът? Търсим го заедно ... бъдете внимателни, за да не попаднете в робство на организационните схеми. Евангелието е безредие, защото когато дойде Духа, той вдига шум, до такава степен, че действието на апостолите изглежда като действие на пияници. Покорността към духа е революционна, защото Исус Христос е революционен, защото Въплъщението е революционно“, каза папата импровизирайки.

„Какви характеристики трябва да има действието, работата на Католическата Дейност?“, запита папата, който отговори: „Бих казал преди всичко безвъзмездно. Мисионерският порив не се крие в логиката на завоеванието, а в тази на дара. Безвъзмездността, зрелият плод на себедаряването, иска от вас да се посветите на вашите местни общности , поемайки отговорност за прогласяването; иска да се вслушате във вашите територии, да усетите техните нужди, да изтъчете братски отношения. Втората характеристика на вашето действие, която бих искал да подчертая, е смирението, кротостта. Смирението и кротостта са ключовете за да живеете служението, но не за да заеманете пространства, а за да стартирате процеси“.

Католическа

След това папата се спря на думата „католическа“. „Думата католическа, която квалифицира вашата идентичност, казва, че мисията на Църквата няма граници - посочи Франциск - Следователно думата „католическа“ може да бъде преведена с израза „да бъда близо". Времето на пандемията, която поиска и все още иска да приемем форми на дистанциране, направи стойността на братската близост още по-очевидна: между хората, между поколенията, между териториите. Да бъдеш асоциация е начин, за да се изрази това желание да живеете и да вярвате заедно. Чрез това, че сте асоциация, днес сте свидетели, че разстоянието никога не може да се превърне в безразличие, никога не може да се превърне в отчужденост“.

Италианска

Накрая третият и последен термин „италианска“. „Третият термин е „италианска“. Вашата асоциация винаги е била включена в италианската история и помага на църквата в Италия да бъде генератор на надежда за цялата ви страна. Вие може да помогнете на църковната общност да бъде квас за диалог в обществото, в стила, който посочих на Конференцията от Флоренция“, каза папата.

„Една Църква на диалог е синодална църква, която слуша Духа и онзи глас на Бог, който достига до нас чрез вика на бедните и на земята - коментира папата - Трябва да сме точни, когато говорим за синодалност, за синодален път: това не е парламент, синодалността не е единствено обсъждане на проблеми, на различни неща, които са в обществото. Синодалността не търси споразумение на мнозинството относно пастирските решения. Това е католически парламент, но не е синодалност, защото липсва духът“.

И накрая, папа Франциск заключи: „Вашият най-ценен принос може да дойде за пореден път от вашия лаицизъм, който е противоотрова за самореферентността. Синодалността не е да се гледаме в огледалото, а да вървим заедно зад Господ и към хората. Лаицизмът е също противоотрова за абстрактността: синодалният път трябва да води до решения. И тези решения, за да бъдат практически осъществими, трябва да започват от реалността. Но не за да я оставим такава каквато е, а за се опитаме да ѝ въздействаме, да я преобразим според промисъла на Царството Божие“.