ПАПА

Папата: Велики пости под знака на милосърдието във време на пандемия

Призив за обръщане, което да доведе до преоткриването на връзката на общение с другите, особено с бедните. Това е основният акцент в посланието на папата за Великите пости, времето, подготвящо ни за Възкресението Христово. Милосърдието не е стерилно, припомня Франциск, който в духа на Fratelli tutti препоръчва да се живее евангелският стил на утеха и нежност, като се пости и от „пренасищането ни от информация, вярна или невярна“.

Антонела Палермо – Светла Чалъкова – Ватикана

Нека молитвата, постите и милостинята, да бъдат насочени към братството, със сърце отворено за благото на другия. Този е духа, вдъхновяващ Посланието на папа Франциск за Великите пости 2021 г., в което неведнъж се позовава на Енцикликата Fratelli tutti.

Време за обновление на вярата, надеждата и милосърдието

Папата ни приканва да изживеем Великите пости, спомняйки си Онзи, който „се смири, ставайки послушен до смърт и то смърт кръстна“ (Фил. 2, 8). Това е време на обръщане и покаяние, в което сме призовани да подновим вярата си, предразполагайки се за любовта на „Бог, който ни превръща в братя и сестри в Христос“. Това е време, което е в светлината на Възкресението, което вдъхновява чувствата, нагласите и избора на онези, които искат да следват Христос“.

„Пътят на бедността и лишенията (пост), погледът и жестовете на любов към ранения човек (милостинята) и синовния диалог с Отца (молитвата) ни позволяват да въплътим искрената вяра, живата надежда и активното милосърдие.“

Христовата истина не е конструкция на интелекта

„Да се приеме и живее Истината, разкрита в Христос по време на Великите пости, означава преди всичко да позволим да ни достигне Божието Слово, което ни се предава, от поколение на поколение, от Църквата“, продължава папата, уточнявайки че не става въпрос за конструкция на интелекта, „отредена за малцина избрани, превъзхождащи или отделни умове, а е послание, което получаваме и можем да разберем благодарение на интелигентността на сърцето. Бог ни обича, преди ние самите да осъзнаем това“, подчертава Франциск. „Тази Истина е самият Христос, Който, като прие изцяло нашата човешка природа, стана Пътят - взискателен, но отворен за всички - който води до пълнотата на Живота“.

Да постим от прекомерната информация

Папата припомня, че постенето означава лишения, които трябва да се живеят с простота, за да преоткрием нашето естество на създания. Постът трябва да се разбира и практикува, ставайки бедни с бедните, за да „натрупаме“ богатството на получената и споделена любов. Франциск цитира свети Тома Аквински, за любовта като „движение, което фокусира вниманието върху другия, виждайки го едно с нас самите“. Франциск добавя, че „постът означава да освободим нашия живот от онова, което го обременява, дори от прекомерната информация - вярна или невярна - и продуктите за консумация“, за да позволим на Бог да обитава в нас.

Великият пост е време за надежда

Папата припомня библейския епизод, разказващ за самарянката, която Исус моли да Му даде да пие от кладенеца, за да подчертае, че водата е „Светият Дух, който Той ще даде в изобилие в Пасхалната тайна и който вселява в нас надеждата, която не разочарова“. Франциск се спира на значението на християнската надежда: „Да се надяваме с Него и благодарение на Него, означава да вярваме, че историята не свършва с нашите грешки, нашето насилие, несправедливости и греха, който разпъва на кръста Любовта. Това означава да извлечем от неговото отворено Сърце прошката на Отца”. „Никога – подчертава папата – не трябва да отклоняваме погледа от онова, което утежнява човешкото сърце в съвременния свят:

„В настоящия контекст на безпокойство, в който живеем и в който всичко изглежда крехко и несигурно, да се говори за надежда може да изглежда като провокация.“

Цитирайки Енцикликата Laudato Si ', папа Франциск подчертава: „Великият пост е време, за да се надяваме, за да върнем погледа си към търпението на Бог, който продължава да се грижи за Своето Сътворение, докато ние често го малтретираме“.

Божията прошка спомага Пасхата на братството

В посланието си папа Франциск приканва да преоткрием стойността на прошката, която задейства динамиката на дара, ако се живее в дух на „грижовен диалог и възприемйки поведение, което да утешава наранените“. „Божията прошка, също чрез нашите думи и нашите жестове, ни позволява да изживеем Пасхата на братството“, подчертава Светият Отец. Оттук и съвета на папата за Великите пости да бъдем „по-внимателни“, отправяйки по-скоро насърчителни думи, които утешават, които дават сила и стимулират, вместо думи, които унижават, натъжават, дразнят или презират » (Енциклика Fratelli tutti, 223). Понякога, за да вдъхнем надежда, е достатъчно да бъдем „любезни“. Способността за прошка укрепва в уединението и в мълчаливата молитва, съществени за срещата с нежността на Отца, там където „надеждата ни е дадена като вдъхновение и вътрешна светлина, която осветява предизвикателствата и избора на нашата мисия“.

Милосърдието не е стерилно и се радва да израстването на другия

„Милосърдието, живяно по примера на Христос, във вниманието и състраданието към всеки един, е най-висшият израз на нашата вяра и надежда“, подчертава Франциск в своето Послание, като отново изтъква, че „милосърдието се радва да види израстването на другия. Поради тази причина, милосърдието страда, когато другият страда, когато е сам, болен, без дом, презрян, в нужда ...“.

„Милосърдието е импулсът на сърцето, който ни кара да излезем от себе си и който поражда връзката на споделянето и общението.“

Позовавайки се отново на Fratelli tutti, папата припомня ефикасността на християнското милосърдие, което „с универсалния си динамизъм може да изгради нов свят, защото то не е стерилно чувство, а най-добрият начин да се постигнат ефективни пътища на развитие за всички“ ( FT, 183). Онзи, който е в нужда, трябва да се счита за член на нашето семейство, приятел, брат – посочва папата - и малкото, ако се споделя с любов, никога не свършва, а се превръща в запас на живот и щастие.

Велики пости за изцелението на страдащите заради Covid-19

„Да живеем Велики пости на милосърдието, означава да се грижим за онези, които страдат, които са изоставени или страдат заради пандемията Covid-19“, посочва в посланието си папата, който не пропуска да погледне и към настоящето време, обременено от последиците от разпространението на коронавируса. Папата откроява голямата несигурност за утрешния ден и съветва да помогнем на другия да почувства, че Бог го обича като син. Оттук и призивът в края на посланието „да живеем духа на Енцикликата Fratelli tutti, признавайки огромното достойнство на бедните, за да могат да бъдат интегрирани в обществото. И заключава: „всеки етап от живота е време за вяра, надежда и любов“.