Папата промени общия Римски календар за възпоменанието на някои светци
Светла Чалъкова – Ватикана
Папа Франциск упълномощи Конгрегацията за Божествения култ и Тайнствата да впише в общия Римски календар честванията на светите Църковни Учители Григорий от Нарек (познат също като свети Крикор Нарегаци), Йоан Авилски и Хилдегард от Бинген. Техните празници ще бъдат чествани от Църквата съответно на 27 февруари, 10 май и 17 септември.
Свети Григорий от Нарек е провъзгласен за Църковен Учител от папа Франциск през 2015 г. Йоан Авилски и Хилдегард от Бинген от Бенедикт ХVІ през 2012 г.
„Светостта – се чете в декрета на кардинала префект Роберт Сара – се съчетава с познанието, което е опит, за тайната на Исус Христос, неразривно свързана с тайната на Църквата. Тази връзка между светостта и познанието на божествените и в същото време човешки неща, сияе по много особен начин у онези, които са удостоени със званието Църковен Учител ”. Тяхната мъдрост „не се отнася само до тях, тъй като ставайки ученици на божествената Мъдрост, те от своя страна станаха учители на мъдростта за цялата църковна общност“.
Едновременно с това, папа Франциск взе същото решение и за светите Марта, Мария и Лазар
„Традиционната несигурност - обяснява кардинал Сара в декрета - относно самоличността на Мария от страна на Латинската църква, която реши да впише на 29 юли само Марта в Римския календар, намери решение в проучванията от последните времена, както се потвърждава от днешния Римски Мартиролог (литургична книга, която заедно с общия Римски календар, определя структурата на литургичната година), който също почита Мария и Лазар в същия ден. Освен това, в някои конкретни календари двете сестри и техния брат се честват заедно на този ден”. Ето защо, „подчертавайки важното им евангелско свидетелство, папата разпореди възпоменанието на светите Марта, Мария и Лазар, да се чества на 29 юли и да бъде включено в Общия римски календар ”
Свети Григорий от Нарек е роден през 951 г. в Рштуник (Велика Армения, дн. в Турция), в семейството на арменския княз Хосров Андзеваци, автор на богословски произведения. След като овдовява, баща му поверява Григорий и братята му за възпитание в манастира в Нарек, където настоятел е чичото на майка им Анания, а сам се замонашва и по-късно е избран за Архиепископ. Григорий получава прекрасно образование и полага монашески обети в Нарек, където преподава в манастирското училище. Води свят живот, отдаден на аскеза, размисъл и молитва (наричали го "неспящия"). Той е един от най-значителните духовни поети, писали на арменски език. Автор е на едно от най-добрите тълкувания на библейската книга Песен на песните и на много поетични творби, сред които - "Книга на скръбните песнопения". Умира в нарек през 1003 г.
От средновековните източници не е възможно да бъдат определени точната дата и място на раждане на света Хилдигарда от Бинген . Предполага се, че е родена в Бермерсхайм фор дер Хьое през 1098 като десето дете в семейството на дребния благородник Хилдеберт фон Бермерсхайм и Мехтилда. На осемгодишна възраст бива поверена на абатисата Юта фон Спонхайм, сестра на граф Мегинхард фон Спонхайм, в близост до бенедектинския манастир Дизибоденберг. Юта се ползвала с голяма популярност и имала много последователки монахини. След смъртта ѝ през 1136 Хилдегард поема създадената от сестра Юта общност, след което групата се пренася в нов манастир в Рупертсберг в Бинген на Рейн. Говори се, че още от дете Хилдегард била болнава и имала видения. През 1141, пет години след избирането ѝ за водач на групата от монахини, получава видение, според което Бог ѝ нарежда: „Пиши каквото виждаш“. Средновековните биографии (следвайки типичния модел за скромност, характерен за агиографията като жанр) съобщават, че в началото тя се съмнява в своите видения и ги пази за себе си, но в крайна сметка се оставя да бъде убедена да ги записва. Умира на 17 септември 1179 в основания от нея манастир в Рупертсберг. Впоследствие двама монаси – Готфрид и Теодорих – написват нейното житие. Векове наред тя се е почитала като светица, въпреки че не е била канонизирана. През май 2012 г. папа Бенедикт XVI официално я канонизира, а през октомври същата година ѝ присвоява титлата Църковен Учител.
Свети Йоан Авилски живее между 1500 и 1569 г. и е бил един от най-известните и най-търсени духовни ръководители по онова време. Към неговата мъдрост са прибягвали Светци като Игнаций от Лоьола, Свети Йоан на Бог, Свети Франциск Борджа, Свети Тома от Виланова, Свети Петър от Алкантара, Свети Йоан от Рибера, Света Тераза на Исус, Свети Йоан Кръстни. Той бе също изключителен катехист и проповедник. Най-известната му творба е Audi filia (Слушай дъще), която е класика на католическата духовност. Други изключителни творби са Християнската доктрина, която е педагогически синтез за възпитанието във вярата; трактата за „Божията любов”, литературен шедьовър, който с мъдрост задълбочава тайната на Христос изкупител и трактата „За свещенството”. Една негова особеност е твърдението за универсалния призив за святост за всички кръстени, преди всичко за свещениците. През вековете неговите трудове са били вдъхновение за свещеническото формиране и възпитанието на миряните. Молбата за неговото обявяване за Църковен Учител датира от 1970 г., още от самото начало на неговата канонизация. Титлата „Учител”, присъдена по традиция на Светеца, бе причина за желанието да бъде обявен за учител на Църквата, преди всичко от испанската епископска конференция. На преден план в молбата се изтъква неговата харизма на мъдрост, дарена му от Светия Дух за доброто на Църквата и благотворното влияние на неговото учение върху Божия народ и преди всичко върху свещениците”.
