Vatican News
Генерална аудиенция във Ватикана Генерална аудиенция във Ватикана  (Vatican Media)

Папата: без литургията не съществува християнството

В катехизисната беседа на генералната аудиенция, посветена на литургичната молитва, Франциск подчерта, че публичните литургии и тайнствата са „конкретно посредничество“, за да се стигне до срещата с Христос, „присъстващ в Светия Дух чрез знаците на тайнствата“. Затова – каза папата – „трябва да се избягва интимистичната духовност и единствено индивидуалната молитва, която не е вкоренена в отслужването на светите тайни“.

Маня Кавалджиева – Ватикана

Без литургията, християнството „е без Христос“, защото литургичните ритуали, Свещеното Писание и тайнствата са „конкретно посредничество“, за да се стигне до срещата с Господ, „присъстващ в Светия Дух чрез знаците на тайнствата“. Ето защо, християнството не може да повери единствено на личната и спонтанна молитва своята връзка с Господ, в една духовност, която не отдава значимост на публичните литургии. Именно литургията е акт, „основаващ целия християнски опит, и затова, също молитвата“. Това каза папа Франциск в катехизисната си беседа на генералната аудиенция, на която ви предлагаме пълния текст.

*******

Скъпи братя и сестри, добър ден!

В историята на Църквата много пъти е отбелязвано изкушението да се практикува едно интимистично християнство, което не признава духовното значение на публичните литургични обреди. Често тази тенденция е претендирала за по-голяма предполагаема чистота на религиозност, която да не зависи  от външни церемонии, считана за ненужна или вредна тежест. Централно място в критиките е заемала не дадена  ритуална форма или определен начин на честване, а самата литургия.

Наистина, в Църквата могат да се намерят някои форми на духовност, които не успяха да интегрират подходящо  литургичния момент. Много вярващи,  макар и усърдно да участваха в ритуалите, особено на неделната литургия, почерпиха храна за своята вяра и духовен живот по-скоро от други източници, от набожен характер.  През последните десетилетия бе извървян доста път. Конституцията за Светата литургия (Sacrosanctum Concilium) на Втория Ватикански събор представлява развръзката на това дълго пътуване. Тя потвърждава изцяло и органично значението на божествената литургия за живота на християните, които намират в нея онова  обективно посредничество, изисквано от факта, че Исус Христос не е идея или чувство, а жив Човек и неговата Мистичност –  историческо събитие. Молитвата на християните преминава през конкретни посредничества: Свещеното Писание, Тайнствата, литургичните обреди. В християнския живот не се пренебрегва физическата и материална сфера, защото у Исус Христос тя е станала път на спасение.

Следователно, няма християнска духовност, която да не се корени в честването на светите тайнства. В катехизиса пише: „Мисията на Христос и на Светия Дух, която в сакраменталната литургия на Църквата възвестява, актуализира и съобщава Тайната на спасението, продължава в сърцето, което се моли“ (№ 2655). Литургията сама по себе си  не е само спонтанна молитва, а нещо повече и по-оригинално: това е акт, който мотивира целия християнски опит и следователно и молитвата. Това е събитие, случване, присъствие, среща. Христос присъства в Светия Дух чрез сакраменталните знаци: оттук и необходимостта за нас, християните, да участваме в божествените тайнства. Християнство без литургия е християнство без Христос. Дори в най-бедния ритуал, като този, който някои християни честваха и честват в затворите, или в скривалищата на някой дом по време на преследванията, Христос става реално присъстващ  и дарява себе си на своите вярващи.

Литургията, именно поради своето обективно измерение, трябва да бъде отслужена с вдъхновение, за да не се изгуби излятата благодат, а да достигне до преживяното от всеки един. Катехизисът обяснява много добре: „Молитвата интериоризира и асимилира Литургията по време на и след нейното отслужване“ (пак там). Много християнски молитви не произлизат от литургията, но всички, ако са християнски, предполагат литургията, тоест тайнственото посредничество на Исус Христос. Всеки път, когато честваме Кръщение, или освещаваме хляба и виното в Евхаристията, или помазваме болен със светено масло, Христос е тук! Той присъства, както когато е лекувал болните крайници на сакат човек или по време на Тайната вечеря е предал завета си за спасението на света.

Молитвата на християнина прави сакраменталното присъствие на Исус свое. Това, което е външно за нас, става част от нас: литургията изразява това дори с толкова естествения жест на храненето. Месата не може да бъде само „слушана“, сякаш ние сме само зрители на нещо, което минава покрай нас, без да ни завладява. Месата винаги е чествана и не само от свещеника, който я предстоятелства,  но и от всички християни, които участват. Същността е Христос! Всички ние, в разнообразието от дарове и служения, всички ние се обединяваме в неговото действие, защото Той е главното действащо лице на литургията.

Когато първите християни започнаха да практикуват своята вяра,  те правеха това, като актуализираха жестовете и думите на Исус, със светлината и силата на Светия Дух, за да може животът им, достигнат от тази благодат, да се превърне в духовно пожертвование, предложено на  Бог. Този подход бе истинска „революция“. Свети Павел пише в посланието до римляните: „И тъй, в името на милосърдието Божие ви моля, братя, да представите телата си в жертва жива, света и благоугодна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение“ (12, 1). Животът е призван да бъде поклонение на Бог, но това не може да стане  без молитвата, особено литургичната молитва.

03 Февруари 2021, 09:27