Папата: годината ще бъде добра, ако се грижим за ближния

Предаваме ви пълния текст на проповедта на папа Франциск:

„В литургичните четива за днешния ден са посочени три глагола, чието действие се изпълнява чрез Божията майка: благославям, раждам се и намирам.

Благославям. В книгата Числа, Господ моли свещените служители да благославят народа му: „ще благославяте израилтяните: ще им кажете: „Господ да ви благослови“ (6, 23-24). Това не е благочестиво увещание, а е конкретна молба. И е важно и днес свещениците да благославят Божия народ, неуморно; а също и  всички вярващи да са носители на благословия, да благославят. Господ знае, че имаме нужда да бъдем благословени: първото нещо, което Той направи след сътворението, беше да каже добро за всяко нещо и да каже много добри неща за нас. Но сега, с Божия Син, ние не получаваме само думи на благословение, но и самата благословия: Исус е благословията на Отца. В Него, казва свети Петър,  Отец „ни е благословил с всяко духовно благословение“ (Еф. 1,3). Всеки път, когато отваряме сърцето си за Исус, Божията благословия влиза в живота ни.

Днес ние честваме Божия Син, Благословения по природа, който идва при нас чрез Майката, благословена от Божията благодат. По този начин Мария ни носи Божията благословия. Там, където е тя, идва Исус. Затова имаме нужда да я прием, като света Елисавета, която я прие в дома си и веднага разпозна благословията и каза: „благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!“ (Лука,1,42). Това са думите, които повтаряме в молитвата Аве Мария. Като правим място на Мария, ние биваме благословени, но се учим и да благославяме. Наистина, Дева Мария учи, че благословията се получава, за да бъде дадена след това.  Тя, благословената, бе благословия за всеки, когото срещна: за Елисавета, за съпрузите от Кана, за апостолите на Тайната вечеря… Ние също сме призовани да благославяме, да казваме добро в името на Бог. Светът е сериозно замърсен от говорене на лоши неща и от мислене на лошо за другите, за обществото, за себе си. Но злословенето покварява, разрушава всичко,  докато благословията възражда, дава сила, за да се започне отначало. Нека изпросим от Божията майка благодатта да бъдем за другите радостни носители на Божията благословия, както тя е за нас.

               Раждам се е вторият глагол. Свети Павел подчертава, че Божият син „се роди от жена“ (Гал.4,4). С две думи, ни казва нещо прекрасно: че Господ се е родил като нас. Той не е дошъл като възрастен, а като дете; не се е появил на света от само себе си,  а роден от жена, след девет месеца в утробата на Майката, на която се остави да изтъче неговата човечност. Божието сърце започна да тупти в Мария, Богът на живота взе кислород от нея. Оттогава Мария ни свързва с Бог, защото в нея Бог се свърза с нашата плът и не я напусна повече.  Мария, обичаше да казва Свети Франциск, „направи нашия брат Господ на Величието“ (Свети Бонавентура, Голямата легенда 9,3). Тя е не само мостът между нас и Бог, а е нещо повече: тя е пътят, който Бог е изминал, за да достигне до нас и това е пътят, по който трябва да вървим,  за да стигнем до Него. Чрез Мария, ние срещаме Бог, както Той иска: в нежността, в близостта, в плътта. Да, защото  Исус не е абстрактна идея, той е конкретен, въплътен, роден от жена и отгледан търпеливо. Жените познават тази търпелива конкретност: ние, мъжете, често сме абстрактни и искаме нещо веднага; жените са конкретни и знаят как търпеливо да тъкат нишките на живота. Колко жени, колко майки по този начин раждат и възраждат живот, като дават бъдеще на света!

               Ние не сме на този свят,  за да умираме, а за да създаваме живот. Пресвятата Божия майка ни учи, че първата стъпка да се даде живот на това, което ни заобикаля, е да го обичаме вътре в себе си. Тя, се казва в днешното Евангелие, „запазваше всичко в сърцето си“ (вж. Лука 2,19). Доброто се ражда от сърцето: колко е важно да държим чисто сърцето си,  да съхраняваме вътрешния живот, молитвата! Колко е важно да възпитаваме сърцето да се грижи, да му бъдат скъпи  хората и нещата. Всичко започва оттук, от грижата за другите, за света, за сътворението. Няма смисъл да познаваме много хора и много неща, ако не се грижим за тях. Тази година, като се надяваме на възраждане и нови лечения, нека не пренебрегваме сърцето. Защото освен ваксината за тялото, е необходима и ваксина за сърцето: това е лекарството. Ще бъде добра година, ако се грижим за другите, както Дева Мария прави с нас.

               Намирам е третият глагол. В Евангелието се казва, че овчарите „намериха Мария, Йосиф и Младенеца“ (ст.16). Те не са намерили изключителни и необикновени знаци, а едно обикновено семейство. Там, обаче, те наистина намериха Бог, който е велик, макар и малък, силен, макар и нежен. Но как овчарите намериха този така неярък знак? Те бяха повикани от ангел. И ние нямаше да намерим Бог, ако не бяхме повикани с помощта на благодатта. Не бихме могли да си представим подобен Бог, който се ражда от жена и революционизира историята с нежността, но чрез благодатта ние го намерихме. И открихме, че неговата прошка възражда,  неговата утеха запалва надеждата, неговото присъствие дарява неудържима радост. Ние го намерихме, но не трябва да го губим от погледа.  Всъщност Господ не се намира веднъж завинаги: той трябва да се намира всеки ден. Затова  Евангелието описва овчарите павинаги в търсене, в движение: „и дойдоха бързешком, и намериха, разказаха и се върнаха, славейки и хвалейки Бога“ (ст.ст. 16-20). Не бяха пасивни, защото, за да получим благодатта, трябва да останем дейни.

               А какво сме призовани ние да намерим в началото на годината? Би било хубаво да намерим време за някого. Времето е богатството, което всички имаме, но спрямо което сме ревниви,  защото искаме да го използваме само за себе си. Трябва да поискаме благодатта да намерим време за Бог и за ближния: за онези, които са сами, за страдащите, за другите,  които имат нужда от изслушване и от грижи. Ако намерим време, което да дарим,  ще бъдем удивени и щастливи, като овчарите. Нека Дева Мария, която донесе  Господ в храма, да ни помогне да даряваме нашето време. Пресвята Майко Божия, на теб  посвещаваме новата година. На теб, която знаеш как да пазиш в сърцето, погрижи се за нас. Благослови нашето време и ни научи да намерим време за Бог и за другите. Ние с радост и доверие те възхваляваме:  Пресвята Дево Мария! Пресвята Дево Мария! Пресвята Дево Мария!

превод: Маня Кавалджиева