Папата към Римската курия: да гледаме на кризата в светлината на Евангелието

Ватикан Нюз

Словото на папата по повод рождественските пожелания към Римската курия е размилшление над кризата, която преживява света. „Това Рождество Христово - отбелязва той - е Рождество на пандемията, на здравната, икономическата, социалната и дори църковната криза, която сляпо засегна целия свят“. Тази криза обаче е „чудесна възможност за да се обърнем и възстановим автентичността, за да възродим сред всички световния стремеж към братство“.

Франциск се спря на кризите на някои библейски фигури: Авраам, Мойсей, Илия, Йоан Кръстител, Павел от Тарс. „Но най-красноречивата криза е тази на Исус“, от изкушенията в пустинята, през Гетсимания, до „екстремната криза на кръста“. Неговото пълно и уверено поверяване на Отца отваря пътя на Възкресението. Папата подчертава, че „този размисъл за кризата ни предпазва от прибързани заключения за Църквата въз основа на кризите, причинени от вчерашните и днешните скандали“: анализите, че църквата е „безнадеждна“ не са реалистични, защото „Бог продължава да прави така, че семената на Неговото царство да израстват сред нас”. По този начин „в Курията има много хора, които дават свидетелства със своята скромна, дискретна, мълчалива, лоялна, професионална, честна работа“ и докато „проблемите незабавно се отразяват във вестниците“, „знаците на надежда представляват новина само след дълго време и то не винаги".

 „Който не гледа на кризата в светлината на Евангелието, се ограничава до аутопсията на един труп - отбелязва той - но ако намерим отново смелостта и смирението да кажем на висок глас, че кризисното време е време на Духа, тогава, дори и пред опита от мрака, ще запазим увереността, че нещата ще получат нова форма“.

Оттук призива на папа Франциск  „да не бъркаме кризата с конфликта. Кризата обикновено има положителен резултат, докато конфликтът винаги създава контраст между субекти, разделени на приятели, които да обичат и врагове, с които да се борят, което води до формирането на затворени групи, които обедняват универсалността на нашата мисия“.

Папата поясни, че „ако се направи прочит на Църквата с категории като конфликти, дясно и ляво, прогресисти и традиционалисти“, се изопачава и се изневерява на нейната истинска същност: „тя е Тяло, постоянно в криза, именно защото е живо, но никога не трябва да се превръща в тяло с конфликти, с победители и победени. По този начин наистина тя ще всява страх, ще стане по-строга, по-малко синодална и ще наложи еднаква и уеднаквена логика, толкова отдалечена от богатството и многообразието, които Светият Дух е дарил на своята Църква”. "Новостта, въведена от кризата, пожелана от Светия Дух, никога не е противопоставена на старата, а  е новост, която пониква от старото и го прави винаги плодородно, като пшениченото зърно, което умира и дава много плод".

Франциск прикани да се преодолеят съпротивите, за да позволим на Духа да ни води по време на изпитанието: „Защитавайки се от кризата, ние възпрепятстваме делото на Божията благодат“, защото „всичко, което е зло, противоречиво, слабо и крехко се откроява красноречиво и още по-силно ни напомня за необходимостта да умрем за начините на съществувание, разсъждения и действия, които не отразяват Евангелието. Само като умрем за определен манталитет, ще можем да освободим място за новостта, която Духът непрекъснато събужда в сърцето на Църквата“.

 Папа Франциск посочи, че „при всяка криза винаги има основателна необходимост от актуализация“, но „трябва да престанем да мислим за реформа на Църквата като за кръпка на стара дреха, или за обикновено изготвяне на нова Апостолска конституция“, защото Църквата не е просто „дреха“ на Христос, „а е по-скоро Неговото тяло, което обхваща цялата история. Ние не сме извикани да променяме или реформираме Тялото Христово", а „сме призовани да облечем в нова дреха същото това Тяло, за да се види ясно, че притежаваната Благодат не идва от нас, а от Бог". Наистина,  „Църквата винаги е глинена ваза, ценна за това, което съдържа, а не за това, за което понякога се показва".

За да излезем от кризата  - потвържи папата - е необходимо да действаме като книжникът, станал ученик на Царството Небесно, „който извлича от своето съкровище нови и древни неща“. „Съкровището е традиция - която, както бе казал Бенедикт XVI - е живата река, която ни свързва с началото“ (Катехиза, 26 април 2006 г.). „ Древните неща са съставени от истината и благодатта, които вече притежаваме. Новите неща са различните аспекти на истината, които постепенно разбираме. Никой исторически начин на живот на Евангелието не изчерпва неговото разбиране. Ако позволим да бъдем водени от Святия Дух, всеки ден ще се приближаваме все по-близо до цялата истина“ (Йоан 16, 13). И обратното, без благодатта на Светия Дух може дори да започне да се мисли за Църквата в синодална форма, която обаче вместо да се позовава на общението, бива видяна като всяка демократична асамблея, съставена от мнозинства и малцинства. Единствено присъствието на Светия Дух прави разликата”.

„За да преодолеем кризата“, подчерта Франциск, трябва да „я приемем като време на благодат, дарено ни, за да разберем волята на Бог за всеки от нас и за цялата Църква“, като навлизаме все повече в молитвата, която ще ни позволи „без никакво основание за надежда, да повярваме с надежда“ (вж. Рим.4,18).

Оттук и насърчението на папата: „Скъпи братя и сестри, нека запазим в голяма степен мир и спокойствие, с пълното съзнание, че ние всички и най-напред аз, сме само „безполезни слуги“ (Лк., 17,10), към които Господ е показал милосърдие. Затова ще бъде хубаво, ако престанем да живеем в конфликт и вместо това, да се почувстваме отново на път“.

Папата поднови поканата си да избягва бърборенията и клюките, които превръщат всяка криза в конфликт: „Евангелието разказва, че пастирите повярваха на ангелското благовестие и тръгнаха към към Исус (срв. Лк 2,  15-16). Ирод, от друга страна, се затвори пред историята на мъдреците и превърна своето затваряне му в лъжи и насилие (вж. Мт 2, 1-16). Всеки от нас, независимо от мястото, което заема в Църквата, трябва да се запита дали иска да следва Исус с послушанието на пастирите или със самозащитата на Ирод, да го следва в кризата или да се защитава от Него в конфликта“.

И накрая, папата отправи една последна молба към курията като коледен дар: да сътрудничи „щедро и всеотдайно при известяването на Благата вест, особено на бедните, в които можем да видим лика на Бог“.