Папата: възкресението не е мираж, а присъстващо събитие
Цитирайки евангелския пасаж в който Исус произнася тържествено самооткровение: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века.“ (вж. Йоан 11: 17-27), папата подчерта:
Откровението на Исус днес предизвиква всички нас: ние сме призовани да вярваме във възкресението не като някакъв мираж на хоризонта, а като вече присъстващо събитие, което по мистериозен начин ни включва вече сега – каза папата в проповедта си. И все пак, същата тази вяра във възкресението нито пренебрегва, нито маскира недоумението, което изпитваме човешки пред лицето на смъртта.
Трябва да надхвърлим видимите общоприетите, кодифицираните и очевидни мисли и общи мнения и да се отдадем изцяло на Господ, който заявява: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“ (Йоан 11: 25-26).
В светлината на вярата, смъртта не изглежда нещастие, а провидение на Господа, чиито мисли не съвпадат с нашите мисли, посочи папата в проповедта си. Любящит Божи план за избраните от него избягва онези, които имат светската действителност като единствен хоризонт.
Заупокойната молитва, издигната с вярата, че живеят с Бог, излива своите благодати и върху нас, поклонниците тук на земята. Тя ни възпитава в истинска визия за живота; тя ни разкрива смисъла на страданията, през които е необходимо да преминем, за да влезем в Царството Божие; тя ни отваря за истинска свобода, като ни насочва към непрекъснатото търсене на вечните блага. Приемайки в нас думите на Апостола, ние също се чувстваме „изпълнени с вяра“. [...]. Както живеейки в тялото или отивайки в изгнание, да се стремим да бъдем угодни на Него“(2 Кор. 5,8-9).
„В молитвата за починалите кардинали и епископи през последната година, нека молим Господ да ни помогне да разгледаме правилно тяхния живот. Да молим да разтвори онази негативна тъга, която понякога прониква и в нас, сякаш със смъртта всичко свършва. Това чуждо на вярата чувство, което се прибавя към човешкия страх от смъртта и от което никой не може да каже, че е напълно имунизиран. Затова, изправен пред загадката на смъртта, вярващият трябва непрекъснато да се обръща. Ежеднево сме призовани да преминем отвъд образа на смъртта, който инстинктивно притежаваме, като пълно унищожение на човека; да надхвърлим видимите общоприетите, кодифицираните и очевидни мисли и общи мнения и да се отдадем изцяло на Господ, който заявява: „Аз съм възкресението и живота; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре до века“(Йоан 11: 25-26)“.
Животът на служителя на Евангелието се развива около желанието да бъде угоден на Господ във всичко: това е критерият за всеки негов избор, за всяка стъпка, която трябва да се направи. Затова нека с благодарност си припомним свидетелството на починалите кардинали и епископи, които са живели във вярност на божествената воля; да се молим за тях, като се стремим да следваме примера им. Нека Господ винаги да излива върху ни своя Дух на мъдрост, особено в това време на изпитание. Особено в моментите, когато пътя става по-труден, Той не ни изоставя, остава с нас, верен на обещанието си: „Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).
(dg/vatn)
