Папата насърчи да следваме Исус, като служим на бедните

Адриана Мазоти – Маня Кавалджиева – Ватикана

Централно място в проповедта на папата бе откъса от евангелието според Матей, в който се разказва притчата за талантите. Франциск поясни, че разказът за слугите, на които господарят поверява своето богатство, за да го умножат по време на отсъствието му, съдържа поука, която прояснява целия ни живот        

Отецът направи дар на всеки един от нас

Папата посочи, че притчата започва с  голямо добро, жестът на господаря, който „не запазва богатството си за себе си, а го дава на слугите“, на всеки според способностите му.  Бергольо  изтъкна, че „и за нас всичко започна с Божията благодат“. С дара, който Отца „постави в нашите ръце“:

Ние сме носители на голямо богатство, което зависи не от това колко неща имаме, а от това, което сме: от получения живот, от доброто, което е в нас, от неудържимата красота, с която Бог ни е дарил, защото сме създадени по Негов образ, всеки един от нас е ценен в Неговите очи, единствен и незаменим в историята! Колко е важно да помним това: много пъти, гледайки живота си, ние виждаме само това, което ни липсва. И тогава се поддаваме на изкушението да казваме „де да имах! ...“: де да имах тази работа, де да имах този дом, де да имах пари и успех, де да нямах този проблем, де да имах по-добри хора около себе си! ...

Франциск отбеляза, че мислейки по този начин, ние не виждаме доброто, което имаме и даровете, които Бог ни е дал, като ни се е доверил, надявайки се, че всеки ще може да използва добре това, което е получил, уплътнявайки правилно днешното време, без да го губим в  безполезни съжаления, които тровят душата, които ни карат винаги да гледаме другите, а не възможностите за работа, които Господ ни е дал.

Да не живеем за себе си, а да даряваме

Папа Бергольо посочи, че това, което умножава получените таланти, „е работата на слугите, тоест служението“. И повтори няколко пъти, че „не са нужни в живота онези, които не живеят, за да служат. В действителност служението „дава смисъл на живота“ и папата запита какъв е начинът на служението?

В евангелския откъс, добрите слуги са тези, които рискуват. Те не са предпазливи и бдителни, не пазят това, което са получили, а го използват. Защото богатството,  ако не се инвестира, се губи; защото величието на нашия живот не зависи от това, което оставяме настрана, а от това колко сме продуктивни. Колко хора прекарват живота си само да трупат, като мислят повече затова да са добре, а не да правят добро. Но колко празен е животът, който преследва нуждите, без да гледа към нуждаещите се! Ако имаме дарове, то е, за да даряваме.

Според евангелието, няма вярност без риск

В евангелския откъс, верността на слугите съответства на способността да се рискува, защото да бъдеш верен на Бога означава да позволиш живота ти да бъде смутен от нуждите на служението.  Затова папата добави, че е „тъжно, когато християнинът само се защитава,  като се придържа само към спазването на правилата и на заповедите“. В християнския живот не е достатъчно да не правиш грешки и да живееш без „инициатива и творчество“, не е достатъчно само да не се прави лошо, като се скрива получения дар, както бе направил ленивият слуга, който Исус дори нарича „негоден раб“:

Той не е бил верен на Бог, който се отдава на другите и Го е обидил по най-лош начин:  върнал Му е получения дар.  „Ти ми даде това, аз ти дам това” и нищо повече. Докато  Господ ни приканва да залагаме щедро, да преодолеем страха със смелостта на любовта, да преодолеем пасивността, която се превръща в съучастие. Днес, в тези времена на несигурност и неувереност, нека не хабим живота си, като мислим само за себе си, с онова отношение на безразличие. Нека не се заблуждаваме, като казваме: "Мир и безопасност!" (1 Сол. 5,3). Свети Павел ни приканва да гледаме в лице действителността, а не да се поддаваме на безразличието.

Бедните ни позволяват да се обогатяваме с любовта

В евангелската притча, господарят обяснява на неверния слуга как е трябвало да постъпи, казва му, че е трябвало да повери на банкерите получения талант и след това да го върне на господаря заедно с лихвата. Папата отбеляза, че така трябва да постъпваме и ние спрямо Бог:

Кои са за нас „банкерите“, способни да осигурят трайна лихва? Това са бедните: не ги забравяйте. Бедните са в центъра на Евангелието. Евангелието не може да се разбере без бедните. Бедните се откриват в лицето на Исус, който, като е бил богат, се е отрекъл от себе си, станал е беден, грешен –най-грозната бедност. Бедните ни гарантират вечен доход и отсега ни позволяват да се обогатяваме с любовта. Защото най-голямата бедност, с която трябва да се борим,  е нашата липса на любов.

Който не обича, остава беден

Да протегнем ръка на нуждаещите се, да сме трудолюбиви в любовта, като жената, описана в първото четиво от книгата Притчи Соломонови, вместо да желаем това, което ни липсва, каза Папата, трудолюбието умножава получените блага. И във връзка с предстоящото, той посочи:

Наближава времето на Рождество Христово, празничното време. Колко пъти много хора си задават въпроса: „Какво мога да купя? Какво още мога да имам? Трябва да ходя по магазините  […] на покупки“. Нека кажем други думи: „Какво мога да дам на другите, за да съм като Исус, който даде себе си и се роди именно в онази ясла?“.

Папата добави, че който не постъпва така, пропилява живота си и накрая „остава беден“:

В края на живота, в крайна сметка, ще бъде разкрита действителността: ще залезе светската престореност, според която успехът, властта и парите осмислят съществуването, докато любовта, това, което сме дарили, ще се очертае като истинско богатство. (...) Ако не искаме да живеем бедно, нека поискаме благодатта да видим Исус в бедните, да служим на Исус в бедните.

Дон Малджезини, ясно свидетелство на евангелието

Папата завърши своята проповед с мисъл и благодарност към „многото верни Божии служители“, които живеят по този начин и цитира за пример дон Роберто Малджезини, свещеникът от Комо, който прекара живота си в ежедневно служение за бедните, защото  именно в тях той виждаше Исус, предлагайки в края на живота си „ясно свидетелство на Евангелието“. „Нека измолим благодатта да не бъдем християни на думи“, каза накрая  Франциск, „а на дело. За да бъдем плодотворни, както желае Исус”.