Папата: печалбата не трябва да превръща човека в роб

Обръщайки се към персонала и ръководителите, папата припомни, че Социалната доктрина на Църквата се стреми към визия, в която, предвид справедливото възнаграждение на ресурсите, инвеститорите имат за цел да финансират инициативи, които благоприятстват социалното и колективно развитие.

Християнската мисъл не противоречи на перспективата за печалба, а по-скоро е против печалбата на всяка цена, на печалбата, която забравя човека, прави го роб, свежда го нещо сред нещата; до променлива в процес, който не може да контролира или на който не може по никакъв начин да се противопостави.

Отбелязвайки годишнината от раждането на финансовия институт, Франциск припомни неговата задача и "благородния ангажимент", към който е призован: да пренасочи "нуждите на страната, нуждаеща се от постоянни инвестиции, модернизация, подкрепа за местните власти, професионално обучение и производителност". Папата положи всичко това в настоящия контекст на извънредната ситуация поради  коронавирусната инфекция, като  „упадъка на някои форми на производство, които се нуждаят от обновяване или радикална трансформация, промените в начина на покупко-продажба на стоки, с риск от концентриране на борси и бизнес в ръцете на няколко глобални субекта. И това в ущърб на особеностите на териториите и местните професионални умения, така типични за италианската и европейската реалност“.

Финансовото управление винаги изисква честно и ясно поведение от всички, като не се потдават на корупцията. При упражняване на собствените отговорности, е необходимо да се различава доброто от злото. Дори в областта на икономиката и финансите, правилните намерения, прозрачността и търсенето на добри резултати са съвместими и никога не трябва да се разделят. Става въпрос  да се идентифицират и смело да се следват линии на действие, които зачитат и насърчават човешката личност и обществото.

„Институция като вашата - подчерта папата - може конкретно да свидетелства чувствителността към солидарност, благоприятстваща за рестартирането на реалната икономика, като движеща сила за развитието на индивидите, семействата и цялото общество“.

По този начин също може да се придружава пътя на една нация и да се служи за общото благо, с усилието благата на този свят да бъдат по-достъпни за всички.

(dg/vatn)