Папата: Данте, пророк на надеждата, в който продължава да отеква Божието очарование
Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана
„На попрището жизнено в средата намерих се в лес тъмен по зла чест, че правий път сбъркал бях в мрачината“. Тези първи стихове и другите, които съставят изключителната драма на Божествената Комедия на Данте, продължават да карат да отеква очарованието на красивото и доброто, очарованието на Бог. Това изтъкна папа Франциск пред делегация от италианския град Равена, водена от кмета, префекта и архиепископа на града, по повод седемстостин години от смърта на Данте Алигери, като подчерта, че „флорентинския поет, починал в Равена в нощта между 13 и 14 септември 1321 г. ни приканва за пореден път да преоткрием изгубеното и замъглено чувство за нашето човешко пътешествие”.
Понякога може да изглежда така сякаш тези седем века са изкопали непреодолима дистанция между нас, мъжете и жените от постмодерната и секуларизирана епоха, и него, изключителен представител на златния век на европейската цивилизация. И все пак нещо ни подсказва, че това не е така. Подрастващите, например - дори днешните -, ако имат възможността да се доближат до поезията на Данте по достъпен за тях начин, неизбежно откриват, от една страна, цялата отдалеченост на автора и неговия свят; и въпреки това, от друга страна, долавят изненадващ резонанс. Това се случва особено там, където алегорията оставя място за символа, където човешкото е по-очевидно и смирено, където гражданският плам вибрира по-интензивно, където очарованието на истината, красотата и доброто, в крайна сметка очарованието на Бог ни кара да усетим мощното му привличане.
Преминаването през многобройни тъмни лесове
Вековният отзвук на Божествена Комедия може и днес да насочва размислите и пътищата. „Възползвайки се от този отзвук, който преминава отвъд вековете, също ние - каза Светият отец - ще можем да се обогатим с опита на Данте, за да прекосим множеството тъмни лесове на нашата земя и с радост да преминем нашето поклонничество през историята, да достигнем мечтаната и желана от всеки човек дестинация: любовта, която движи слънцето и другите звезди”.
Папа Франциск припомни също, че „през 1965, по повод седмстотин години от рождението на Данте, свети Павел VІ дари на Равена златен кръст за неговия гроб“. „Същият този кръст, по повод тази годишнина – посочи папата – отново ще засияе на мястото, което пази тленните останки на поета. Нека това бъде призив за надежда, онази надежда, на която Данте е пророк”.
