Папа Франциск: нека се вслушаме в пулса на творението
В Посланието си за Световния молитвен ден за грижата за творението, 1 септември, папа Франциск предлага дълбок размисъл за респект към земята с нейните ресурси и злините, причинени от човека, като изтъква нуждата от „възстановителна справедливост“. „Пандемията - пише Папата - ни доведе до кръстопът. Трябва да се възползваме от този решаващ момент, за да сложим край на излишните и разрушителни дейности и цели и да култивираме ценности, връзки и възраждащи проекти”. За това дават надежда многобройните инициативи след „екологичната“ енциклика на папата Laudato Si, които правят "вика на Земята и бедните" по-силен. Посланието е изпълнено с насърчения и практически указания, един призив за действие към международната общност, политици и институции да ограничат нарастването на средната глобална температура и защитават биологичното разнообразие; да работят за възстановяването на Земята като дом, където животът е изобилен, според волята на Създателя.
Предлагаме пълния текст на папското послание:
1. Време да помним
Приканени сме да помним преди всичко, че крайната съдба на творението е да влезем във „вечната събота“ на Бог. Това е едно пътуване, което се осъществява във времето, прегръщайки ритъма на седемте дни на седмицата, цикъла на седемте години и на голямата юбилейна Година, която настъпва в края на седемте съботни години.
Юбилеят е също време на благодат, за да си припомним изначалното призвание на творението да бъде и да просперира като общност на любов. Съществуваме единствено чрез взаимоотношенията: с Бог създателя, с братята и сестрите, като членове на едно общо семейство, и с всички твари, които обитават нашия дом. „Всичко е във взаимоотношение, и всички ние човешки същества сме обединени като братя и сестри в едно прекрасно поклонничество, свързани от любовта, която Бог храни за всяка от своите твари и, който ни обединява също помежду ни, с нежна обич, с брата слънце, сестрата луна, сестрата река и майката земя“ (LS, 92).
Затова, Юбилеят е време, за да си припомним, където да опазим паметта за нашето междурелационно съществувание. Ние се нуждаем постоянно да помним, че „всичко е взаимосвързано, и че истинската грижа за самия наш живот и за нашите взаимоотношения с природата е неделима от братството, справедливостта и предаността към другите (LS, 70).
2. Време за завръщане
Юбилеят е време да се върнем назад и се покаем. Прекъснахме свързващите нишки със Създателя, с другите човешки същества и с останалото творение. Трябва да излекуваме тези увредени взаимоотношения, които са от съществено значение, за да поддържаме себе си и цялата тъкан на живота.
Юбилеят е време на завръщане към Бог, нашия любящ създател. Човек не може да живее в хармония с Творението, без да е в мир с Твореца, източника и произхода на всички неща. Както отбеляза папа Бенедикт, „бруталната консумация на творението започва там, където няма Бог, където материята е вече само материал за нас, където самите ние сме последната инстанция, където цялото е просто наша собственост“ (Среща с духовенството на епархията Болцано-Бресаноне, 6 август 2008 г.).
Юбилеят ни приканва отново да се замислим за другите, особено за бедните и най-уязвимите. Призовани сме отново да приемем първоначалния и любящ Божи план за творението като общо наследство, което да бъде споделено с всички братя и сестри в дух на съпричастност; не в нарушена конкуренция, а в радостно общение, където хората се подкрепят и защитават взаимно. Юбилеят е време да се даде свобода на потиснатите и на всички впримчени в оковите на различни форми на съвременно робство, включително трафика на хора и детския труд.
Нуждаем се отново да вслушаме в земята, посочена в Писанието като адама adamah (древносемитски корен от който се образуват думи със значение „земя“ в смисъл на пръст, или глина), тясно свързани с произхода на човека) от която е бил създаден човекът Адам. Днес гласът на творението разтревожено ни подтиква да се върнем на правилното място в естествения ред, да си припомним, че ние сме част, а не господари на взаимосвързаната мрежа на живота. Разпадането на биологичното разнообразие, шеметното нарастване на климатичните бедствия, неравномерното въздействие на протичащата пандемия върху най-бедните и най-крехките уязмивимте са тревожни камбани пред необузданата алчност на потреблението.
Особено в това Време на Творението, ние чуваме пулса на творението. Всъщност, то е родено, за да прояви и предаде Божията слава, да ни помогне да намерим Господа на всички неща в Неговата красота и да се върнем при него (вж. Св. Бонавентура,. II Sent., I,2,2, q. 1, concl; Brevil., II,5.11). Следователно, земята от която сме извлечени, е място за молитва и медитация: „нека пробудим естетическия и съзерцателен усет, който Бог е вложил в нас“ (Апостолическо насърчение Куерида Амазония, 56). Способността да се възхищаваме и да съзерцаваме е нещо, което можем да научим особено от местни братя и сестри, които живеят в хармония със земята и многобройните й форми на живот.
3. Време за почивка
В своята мъдрост Бог отреди съботния ден, за да може земята и нейните жители да си починат и да се освежат. Днес обаче нашият начин на живот тласква планетата отвъд нейните лимити. Непрекъснатото търсене на растеж и непрекъснатият цикъл на производство и потребление изтощават околната среда. Горите изчезват, почвата ерозира, нивите изчезват, пустините напредват, моретата се окисляват и бурите се усилват: творението стене!
По време на Юбилея, Божия народ бе приканен да си почине от обичайната си работа, за да може земята да се самовъзстанови и светът да се пренареди, благодарение на спада в обичайното потребление. Днес трябва да намерим справедливи и устойчиви стилове на живот, които да дадат на Земята заслужената почивка, достатъчен поминък за всички, без да разрушаваме екосистемите, които ни поддържат.
Настоящата пандемия ни отведе донякъде да преоткрием по-обикновени и устойчиви стилове на живот. Кризата, в определен смисъл, ни даде възможността да развием нови начини на живот. Бе възможно да констатираме как Земята е способна да се възстанови, ако ѝ позволим да си почине: въздухът става по-чист, водите по-бистри, животинските видове се завърнаха в много от местата, където бяха изчезнали. Пандемията ни отведе до един кръстопът. Трябва да се възползваме от този решаващ момент, за да сложим край на повърхностните и разрушителни дейности и цели, и да подхранваме стойности, взаимоотношения и възраждащи проекти. Трябва да проучим нашите навици при употребата на енергията, консумацията, транспорта и прехраната. Трябва да премахнем несъществените и вредни аспекти от нашите икономики, и да създадем ползотворни начини за търговия, производство и превозването на стоки.
4. Време за възстановяване
Юбилеят е време за възвръщане на изначалната хармония на творението и за пречистване на компрометираните човешки взаимоотношения.
То ни приканва да възстановим справедливите социални отношения, възвръщайки свободата и имуществото на всеки и опростим дълговете на другите. Затова не трябва да забравяме историята на експлоатацията на юга на планетата, причинила огромен екологичен дълг, главно поради ограбването на ресурси и прекомерното използване на общото екологично пространство за преработване на отпадъци. Време е за възстановителна справедливост. Във връзка с това, подновявам апела си за премахване на дълга на най-уязвимите страни, предвид сериозните последици от здравните, социалните и икономическите кризи, пред които са изправени след Covid-19. Необходимо е също така да се гарантира, че стимулите за възстановяване, които се разработват и прилагат на глобално, регионално и национално ниво, да бъдат наистина ефективни, с политики, законодателство и инвестиции, фокусирани върху общото благо и с гаранцията, че глобалните социални и екологични цели ще бъдат постигнати.
Също така е необходимо да се възстанови земята. Възстановяването на климатичния баланс е от изключително значение, защото се намираме в спешна ситуация. Изчерпва се времето, както ни напомнят нашите деца и младежи. Трябва да се направи всичко възможно, за да се ограничи растежът на средната глобална температура под прага от 1,5 градуса по Целзий, както е заложено в Парижкото споразумение за климата: преминаването на тази граница ще се окаже катастрофално, особено за най-бедните общности по света. В този критичен момент е необходимо да се насърчава вътрешната и външна солидарност между поколенията. В подготовка за голямата среща на върха по въпросите на климата в Глазгоу, Великобритания (COP 26), настоятелно призовавам всяка страна да приеме по-амбициозни национални цели за намаляване на емисиите.
Възстановяването на биологичното разнообразие е също толкова важно в контекста на безпрецедентно изчезване на видовете и деградация на екосистемите. Необходимо е да се подкрепи призивът на ООН за опазване на 30% от Земята като защитено местообитание до 2030 г., за да се спрат тревожните темпове на загуба на биологично разнообразие. Призовавам международната общност да работим заедно, за да гарантираме, че срещата на върха по биологичното разнообразие (COP 15) в Кунмин, Китай, да бъде повратна точка към възстановяването на Земята като дом, където животът е изобилен, според волята на Създателя.
От нас се изисква справедливо възстановяване, като гарантираме, че тези, които са обитавали земя в продължение на поколения, могат напълно да си възвърнат използването. Коренните общности трябва да бъдат защитени от компании, особено от мултинационални, които чрез пагубното добиване на изкопаеми горива, минерали, дървен материал и агропромишлени продукти „правят в най-слабо развитите страни това, което не могат да правят в страните, които им носят капитал“ (Ldudato Si, 51). Това неправомерно корпоративно поведение представлява „нов тип колониализъм“ (Св. Йоан Павел II, Обръщение към Папската академия за социални науки, 27 април 2001 г., цитирано в Querida Amazonia, 14), който срамно експлоатира по-бедните общности и страни в отчаяно търсене на икономическо развитие. Необходимо е да се консолидират националните и международните закони, така че те да регулират дейността на компаниите за добив и да гарантират достъп до правосъдие за тези, които са ощетени.
5. Време за радост
В библейската традиция, Юбилеят е едно радостно събитие, което бива открито от тръбен звук, който отеква по цялата земя. Знаем, че викът на Земята и бедните стана, през последните години, още по-шумен. В същото време сме свидетели на това как Светият Дух вдъхновява навсякъде хората и общностите да се обединят, за да възстановят общия ни дом и да защитят най-уязвимите. Свидетели сме на постепенната поява на голяма мобилизация на хора, които от долните слоеве и от периферията работят шедро за защита на земята и бедните. Радостно е да се видят многобройни младежи и общности, особено тези от коренните населения, на първа линия в борбата с екологичната криза. Те апелират за Юбилей на Земята, за едно ново начало, със съзнанието, че „нещата могат да се променят“ (LS, 13).
Радостно е също да се констатира как Специланата година за годишнината от Laudato sì вдъхновява многобройни инициативи на местно и световно ниво за грижата за общия дом и за бедните. Тази година трябва да доведе до дългосрочни оперативни планове, за да се стигне до практикуването на цялостната екология в семействата, енориите, епархиите, религиозните ордени, училищата, университетите, здравеопазването, бизнеса, земеделските ферми и в много други области.
Радва ни също, че общностите от вярващи се обединяват, за да дадат живот на един по-справедлив, мирен и устойчив свят. Повод за особена радост е, че Времето на Творението се превръща в наистина икуменическа инициатива. Нека продължиме да укрепваме в съзнанието, че всички ние, като членове на едно и също семейство, обитаваме един общ дом.
Нека са възрадваме, защото в своята любов Създателят подкрепя нашите усилия за Земята. Тя е също дом Божий, където неговото Слово „стана плът и дойде да обитава сред нас“ (Йоан 1, 14), мястото, където изливането на Светия Дух се обновява постоянно“.
„Изпрати твоя Свети Дух, Господи, и обнови лицето на земята“ (Пс. 104, 30).
Рим, Сан Джовани ин Латерано, 1 септември 2020
