Папата: субсидиарност и солидарност, за да излезем по-добри от кризата

Амедео Ломонако – Светла Чалъкова – Ватикана

„Всички са призовани да поемат своята отговорност в процесите за изцелението на обществото“. Този е изходът, посочен от папа Франциск в катехистичната беседа на генералната аудиенция, за да излезем по-добри от ситуация, като настоящата, която „е една здравна, но същевременно социална, политическа и икономическа криза“. За да участваме в „грижите и възраждането на хората, е редно всеки да разполага с адекватни ресурси“. Но често – каза папата – „много хора не могат да участват в реконструкцията на общото благо, защото са маргинализирани, изключени или пренебрегнати; някои социални групи не могат да дадат своя принос, защото са икономически или политически подтиснати. В някои общества, много хора не са свободни да изразят своята вяра и своите ценности. Другаде, особено на запад, много хора подтискат своите лични етични или религиозни убеждения. Но по този начин не може да се излезе от кризата или не можем да излезем по-добри“.

Да се спазва принципът на субсидиарността

Връщайки лентата на историята назад, папа Франциск припомни, че след „голямата икономическа депресия през 1929 г., папа Пий ХІ пояснява „колко е важен принципът на субсидиарността за истинската реконструкция“. Става въпрос за принцип, подтикнат от един двоен динамизъм: „от виското към ниското и от ниското към високото“. Трябва да бъдат обвързани както най-високите нива на социалното тяло, като Държавата, така и междинните или по-ниските нива. „Приносът на отделните индивиди, на семействата, асоциациите, фирмите, от всички междинни тела и също от Църквите е решаващ. Гласът на коренните населения, на техните култури или визия за света – посочи папата – не е взет под внимание. Днес по-скоро – подчерта той – се е разпространило като вирус неспазването на принципа на субсидарността“.

 „Нека само си помислим за големите мерки за финансова помощ, приложени от Държавите. Слушат се повече финансовите компании, вместо хората и онези, които движат икономиката. Слушат се повече мултинационалните компании, отколкото социалните движения. По този начин не позволяваме на хората да бъдат „главни действащи лица на собственото си изкупление“.

Позовавайки се на пандемията, папата прибави:

„Нека си помислим и за начина на лечение на вируса: слушат се повече големите фармацефтични компанни, вместо здравните работници, ангажирани на първа линия в болниците или в бежанските лагери. Това не е правилния път. Всички трябва да бъдат изслушвани: тези, които са на високо и тези, които са на ниско, всички!“.

Солидиарност и субсидарност

Според папа Франциск добрият път за излизането от кризата е друг. „За да излезем по-добри от едни криза – каза той – принципът на субсидиарността трябва да бъде приложен, като се зачита автономията и способността за инициатива на всички, особено на последните“. Пътят на солидарността – прибави – се нуждае от субсидиарността, защото „не съществува истинска солидарност без социалното участие, без приноса на междинните тела на обществото, като семействата, сдруженията, кооперациите, малкия бизнес, изразите на гражданското общество. Това участие – отбеляза Светия отец - помага за предотвратяване и коригиране на някои негативни аспекти на глобализацията и действията на държавите, както се случва и в грижите за хората, засегнати от пандемията. Приносът от ниските слоеве на обществото трябва да бъде поощряван“.

Да работим заедно, за излизането от кризата

„Да се излезе от една криза – припомни Франциск – не означава да се замажат настоящите ситуации, защото изглеждат не толкова справедливи. Да се излезе от една криза означава промяна, а истинската промяна я реализират всички“. Оттук и призива на папата за изграждането на „едно бъдеще, където местното и глобалното измерение се обогатяват взаимно, където красотата и богатството на по-малките групи могат да процъфтяват и където тези, които имат повече, се ангажират да служат и да дават повече на тези, които имат по-малко ”. И не трябва да се проектира бъдещето, реконструирайки миналото:

„По време на периода на по-строгите мерки за ограничаване на пандемията, се роди спонтанно жеста на аплодисментите, на аплодисменти за лекарите и медицинските сестри и фелдшери, като знак на насърчение и надежда. Мнозина рискуваха живота и много други загубиха живота си. Нека разширим тези аплодисменти до всеки член от социалното тяло, до всички, до всеки един, за неговия безценен принос, дори и да е мълк. Нека аплаудираме „отхвърлените“, онези, които тази култура, квалифицира като „шкарто“, тази култура на „шкартото“, т.е. нека аплаудираме възрастните, децата, хората с увреждания, нека аплаудираме работниците, всички, които са в услуга на обществото. Всички те сътрудничат за излизането от кризата. Но нека не се спираме само до аплодисментите! Надеждата е дръзка, и затова нека се насърчаваме да мечтаем за велики неща. Братя и сестри, нека се научим да мечтаем за велики неща! Нека не се страхуваме да мечтаем за велики неща, търсейки идеалите на справедливостта и социалната любов, които се раждат от надеждата. Нека не се опитваме да реконструираме миналото, миналото е минало, очакват ни нови неща. Господ ни обеща: „Аз правя нови всички неща“. Нека се насърчаваме да мечатем за велики неща, търсейки тези идеали, нека не се опитваме да реконструираме миналото, особено онова, което е било несправедливо и вече е болно.

По стъпките на свети Пий от Пиетралчина

След катехистичната беседа папа Франциск припомни, че днес Църквата възпоманева литургично свети Пий от Пиетралчина. „Нека свидетелството на вярата и милосърдието, което го вдъхнови – каза папата – да бъде призив за всеки един да се уповава винаги в добротата на Бог, приближавайки се с вяра към Тайнството на Помирението, на което светецът от Гаргано, неуморим раздавач на божественото милосърдие, бе усърден и верен служител“.