Vatican News
Папа Франциск на молитвата Ангел Господен, 30 август 2020 Папа Франциск на молитвата Ангел Господен, 30 август 2020  (Vatican Media)

Ангел Господен: следването на Христос предполага отричане от себе си

В днешното евангелие, Исус съобщава на учениците си, че ще умре, за да възкръсне след това. Тази реалност трудно се приема от Петър и останалите, както и от нас днес. И въпреки всичко, това е единственият път за християнина. На неделната молитва, папа Франциск призова всички да съзрат в кръста безкрайната Божия любов и да подражават на Исус в даряването на собствения живот за братята.

Следва пълният текст на обръщението на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

            Днешният евангелски откъс (Мат.16, 21-27) е свързан с онзи от предишната неделя (Мат.16, 13-20). След като Петър, от името и на учениците, изповядва вярата в Исус като Месия и Божи син, самият Исус започва да им говори за страданията си. По пътя към Йерусалим, обяснява открито на своите приятели онова, което накрая го очаква в свещения град: предизвестява тайната на смъртта и възкресението, на унижението и славата. Казва, че ще трябва „много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне“ (21). Но неговите думи не биват разбрани, защото вярата на учениците е все още незряла и твърде „се съобразява с тоя век“ (Рим.12, 2).

Пред мисълта, че Исус може да се провали и да умре на кръста, самият Петър възразява и казва: „милостив Бог към Тебе, Господи! Това няма да стане с Тебе“ (22). Вярва в Исус, иска да го следва, но не приема, че неговата слава трябва да премине през страданията. За Петър и другите ученици – но също и за нас – кръстът е „скандал“, докато Исус счита за „скандал“  бягството  от кръста, което означава измъкване от волята на Отца, от мисията, която Той му е поверил за нашето спасение. Затова Исус отговаря на Петър: „махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън, защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко!“ (23).

И после, като се обръща към всички, Исус добавя: „ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (24). По този начин Той сочи пътя на истинския ученик, като показва две поведения. Първото е „отричане от себе си“, което не означава повърхностна промяна, а обръщане, обрат на стойностите. Другото поведение е това да поемем кръста си. Не става дума само за търпеливо понасяне на всекидневните страдания, а да носим с вяра и отговорност онази умора и страдание, които изисква борбата срещу злото.

По този начин ангажиментът „да поемем кръста си“ става участие с Христос в спасението на света. Мислейки за това, нека направим така, че кръстът, окачен на стената у дома, или малкият, който носим на врата си, бъде знак за нашето желание да се присъединим към Христос, за да служим с любов на нашите братя, особено на най-малките и уязвимите. Кръстът е свещен знак на Божията любов и на Христовото пожертвувание, и не трябва да се свежда до суеверна вещ или до бижу за украса. Всеки път, когато се взираме в Христовия образ, нека мислим как Той, като истински Божи раб, осъществи своята мисия, давайки живота си, проливайки кръвта си за опрощаването на греховете. Следователно,  ако искаме да бъдем негови ученици, ние сме извикани да го следваме, отдавайки безрезервно живота си на Божията любов и на ближния.

Нека Дева Мария, свързана със своя Син чак до Голгота, ни помогне да не отстъпваме пред изпитанията и страданията, които изисква евангелското свидетелство“.

man / VatNews

 

30 Август 2020, 15:53