Ангел Господен: Исус е ръката на Отца, който никога не ни изоставя

Следва пълният текст на словото на папа Франциск:

„Скъпи братя и сестри, добър ден!

            Евангелският откъс за днешната неделя (Мат. 14, 22-33) разказва за Исус, който ходи по водите на бурното езеро. След като е нахранил народа с пет хляба и две риби – както видяхме миналата неделя – Исус кара учениците си да се качат на лодката и да минат на другия бряг. Той се сбогува с хората и след това се качва на планината да се помоли насаме. Отдава се на общението с Отца.

По време на нощното преминаване през езерото, лодката с учениците е блокирана от ветровата буря. В един момент те виждат, че някой върви по водите на езерото и идва насреща им. Смутени, смятат, че това е привидение и викат от страх. Но Исус ги успокоява: „Дерзайте! Аз съм, не бойте се!“. Тогава Петър отговаря: „Господи, ако си Ти,  позволи ми да дойда при Тебе по водата“. А Исус му казва: „Дойди!“. Петър слиза от лодката и тръгва; но е уплашен от вятъра и вълните, и започва да потъва. „Господи, избави ме!“, вика той и Исус го хваща за ръката и му казва: „Маловерецо, защо се усъмни?“.

Този разказ е покана да се доверим на Господ във всеки момент от нашия живот, особено в часа на изпитанието и на смущението. Когато изпитваме силно съмнение и страх, и ни се струва, че потъваме, не трябва да се свеним да викаме, като Петър: „Господи, избави ме!“ (30). Това е хубава молитва! А за жеста на Исус, който веднага протяга ръка и хваща тази на своя приятел, трябва да се мисли дълго: това е Исус, той е ръката на Отца, който никога не ни изоставя; силната и вярна ръка на Отца, който иска винаги и единствено нашето добро. Господ не е буря, огън, земетръс, както припомня разказа на пророка Илия –; Господ е лъх от тих вятър, който не се налага, а иска вслушване (3 Цар.19, 11-13). Да имаш вяра означава, сред бурята, сърцето ти да е обърнато към Господ, към неговата любов, неговата нежност на Отец. Исус на това е искал да научи Петър и учениците му, а днес и нас. Той знае добре, че вярата ни е бедна, а нашият път  нелесен, препречен от бедствия. Но Той е Възкръсналият, Господ, който премина през смъртта, за да ни донесе спасение. И още преди ние да започнем да го търсим, Той е застанал близо до нас. И като ни изправя от нашите падания, ни кара да растем във вярата.

Лодката във властта на бурята, е образ на Църквата, която във всяка епоха среща неблагоприятни ветрове, понякога много тежки изпитания: нека си спомним  някои продължителни и ожесточени преследвания от миналия век. В такива моменти, може да се появи изкушението да мислим, че Господ я е изоставил. Но в действителност, именно в тези моменти блести още по-силно свидетелството на вярата, на любовта и на надеждата. Присъствието на Възкръсналия Христос в неговата Църква дарява благодатта на свидетелството чак до мъченичеството, от което се пораждат нови християни и плодове на помирение и мир в цял свят.

Застъпничеството на пресвятата Дева Мария нека ни помогне да запазим вярата и братската любов, когато тъмнината и бурите на живота поставят в криза нашата вяра в Господ“.

man / VatNews