Ангел Господен: благодарността e отличителния белег на християнина
Габриела Черазо – Маня Кавалжиева – Ватикана
Откъсът от Евангелието за XIII-та обикновена неделя ни припомня един отличителен белег на християнския живот – себеотдаване, като се отваряме към другите, прием и благодарност. Тези аспекти заеха централно място в размишлението на папа Франциск, преди неделната молитва Ангел Господен.
В евангелските страници звучи силно призива за сближаване с Бога, „в пълнота и без колебание“, за „цялостно приемане на Неговия замисъл за нас и на Неговото слово, за сериозно приемане на евангелските изисквания, дори когато това изисква жертви и усилия“.
Да поставим на първо място любовта към Бога
Първото искане е „любовта към Него да се постави над семейната привързаност“. Папата посочи, че в Евангелието пише: „Който обича баща или майка, […] син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене“ (37). Бергольо поясни, че това не означава „да се подценяват“ семейните връзки, а че те трябва да се изживяват „пречистени“, като се избягва те да ни отклоняват от истинското добро, ако бъдат поставени на първо място; „защото и корупцията в различните правителства“, отбеляза папата, „често произлиза от една силна привързаност към родата и към заеманата длъжност“:
Виждаме това: някое и друго подкупничество в правителствата става именно защото любовта към родата е по-голяма от любовта към родината и така се поема издръжката на роднините. Същото е и с Исус: когато любовта е по-голяма от Него, не е добре. Всички бихме могли да дадем много примери по въпроса. Да не говорим за онези положения, когато семейните връзки се смесват с избор, противоречащ на Евангелието. Докато когато любовта към родители и децата е оживена и пречистена от любовта към Бога, тогава тя става напълно плодотворна и дава плодовете на доброто в самото семейство и извън него.
Да носим Кръста, като не търсим преки пътища
Друга пълна привързаност, която Исус иска от своите ученици в днешния евангелски откъс, е тази към Кръста, тоест да го следваме по пътя, който Той самият е извървял, „без да търсим преки пътища“. „И който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене“ (38). Папата поясни, че това означава, че „няма истинска любов без Кръст, тоест без да се заплати лично“.
Носен с Исус, кръстът не е страшен, защото Той винаги е до нас, за да ни подкрепя в момента на най-тежкото изпитание, за да ни даде сила и смелост. Не е нужно дори да се вълнуваме, за да запазим живота си с някое страхливо или егоистично поведение. Евангелисткият парадокс е даряването на самите себе си.
Папата каза, че „парадоксът на евангелието“ е именно този, да загубим живота си, за да го намерим отново в пълнота и по въпроса имаме много примери – като хората, които в сегашния период се жертват, за да помогнат на болните от пандемията:
Колко хора, колко хора носят кръста, за да помогнат на другите, жертват се, за да помогнат на другите, които имат нужда по време на пандемията… Но, винаги с Исус, това се получава. Пълнотата на живота и на радостта се намира в отдаването на себе си за евангелието и за братята, с отваряне към тях, с прием и добронамереност.
Щедростта на Отца и признателността на чедата
Папа Франциск посочи, че „щедрата Божия благодарност държи сметка и за най-малкия жест на любов и на служение към братята“ и ни учи да правим същото, от възпитание, но най-вече защото сме християни:
Това е заразителна признателност, която помага на всеки един от нас да бъде благодарен на онези, които се грижат за нашите нужди. Когато някой ни предоставя услуга, не трябва да си мислим, че всичко това ни се полага. Не. Много услуги се правят с безвъзмездност. Помислете за доброволната дейност, едно от най-хубавите неща на италианското общество. Доброволците… колко от тях дадоха живота си в тази пандемия. Те го правят от любов, просто като служение. Благодарността, признателността, преди всичко е знак на добро възпитание, но е също и отличителен белег на християнина“.
Накрая, папата отправи молитва към Пресвятата Дева Мария, която обичаше и последва Исус до кръста, за да може Тя да ни направи сърдечно предразположени към Бога, „оставяйки Неговата дума да преценява нашето поведение и нашия избор“.
