Папата: надеждата да се възродим единни след пандемията

Маня Кавалджиева - Ватикана

Папа Франциск лансира “plan para resuscitar” (план за възраждане) след извънредното положение поради коронавируса. В уводна статия, публикувана от испанското списание „Vida Nueva“, той описва пандемията като изпитна скамейка за борба с несправедливостите по света: ако намерим антителата за справяне с коронавируса – посочва папата – нека потърсим и антителата на справедливостта и на солидарността, за да се преборим с многото злини, които измъчват света.  

Папа Франциск основава размишлението си на надеждата от Възкресението на Исус; вижда в настоящата криза възможността да се почувстваме единни като народ; подчертава, че кризата е момент, от който да тръгнем наново и да се променим. И вижда истински пример в многото хора, отдали се на другите през тези дни, рискувайки собствения си живот, както и многото  други, почувствали отговорността да останат по домовете си, за да се избегне разпространяването на заразата.

Дълга е статията, предадена на  „Vida Nueva“.  Папата започва с поздрава, който Исус отправя към жените пред празния гроб, с онова „радвайте се!“ (Мт. 28, 9), което сякаш е провокация във време на пандемия. Но според Бергольо, именно тези жени служат за пример, защото не остават неподвижни и уплашени, а отиват на гроба.

Папа Франциск пише, че „ако има нещо, което да сме разбрали през този период, то е, че никой не може да се спаси сам. Границите отпадат, стените се събарят и всички интегралистки идеи се изпаряват пред едно почти недоловимо присъствие, което показва колко сме крехки“.

Затова Бергольо  посочва, че трябва спешно да „разпознаем и усетим пулса на Светия Дух“, онова, което „може да даде тласък на онези динамики, които могат да свидетелстват и канализират новия живот, който Бог желае да породи в този конкретен момент от историята“.

Папа Франциск изтъква, че „всяко индивидуално действие не е изолирано. За добро или за зло, то има значение за другите, защото всичко е свързано в нашия Общ дом“. Като отбелязва, че „ако здравните власти нареждат изолация по домовете, хората правят това възможно, тъй като съзнават своята съотговорност за спиране разпространението на пандемията“.

Папа Бергольо гледа и от друга гледна точка, като припомня на хората, че те имат решаващо значение, а не са само част от един апарат, който издава заповеди. Светият Отец отбелязва, че пандемията е „урок, който ще разруши фатализма, в който сме потънали и ще позволи да се почувстваме градители и участници в една обща история, и по този начин да отговорим единно на многото нещастия, които сполетяват милиони братя по света“.

Затова „ако се държим като един само народ и по повод на други епидемии, които ни поразяват, ще можем да нанесем реален удар“, казва още папа Франциск. Той призовава към отговорност и използва даването на отговор на пандемията като изпитна скамейка, за посрещане на всички други проблеми „Ще бъдем ли способни“, пита Светият Отец, „да се държим отговорно пред глада, от който страдат мнозина, като знаем, че има храна за всички? Ще продължаваме ли да гледаме на другата страна в съучастническо мълчание пред войните, подхранвани от желание за подчинение и власт? Ще бъдем ли готови да променим нашия стил на живот, който кара мнозина да изпадат в бедност, като разпространяваме и окуражаваме по-строг начин на живот, който да направи възможно справедливото разпределение на благата? Като международна общност, ще предприемем ли необходимите мерки, за да спрем опустошаването на околната среда или ще продължаваме да отричаме очевидното?“.

Папа Франциск отбелязва, че със сигурност „глобализацията на безразличието“ ще продължи да ни възпрепятства и „нека с небесната помощ да намерим необходимите антитела на справедливостта, любовта и солидарността“.

 „Нека не се страхуваме“, заключава Франциск, „да изживяваме алтернативата цивилизация на любовта, която е „цивилизация на  надеждата:  срещу мъката и страха, тъгата и обезверяването, пасивността и умората“. Цивилизацията на любовта се изгражда всеки ден, непрестанно. Изисква ангажиментът на всички. Следователно тя предполага ангажирано общество от братя“.