Послание на папа Франциск за началото на Великия пост 2020
Папското послание е пкана отново е да се включим в „духовния динамизъм“ на „голямата тайна на смъртта и възкресението на Исус“, като участваме „със свободен и щедър отговор“. Радостта на християнина - подчертава Франциск - произтича именно от слушането и посрещането на „Благата вест за смъртта и възкресението“ на Христос, керигмата.
Папа Бергольо говори за „спешна нужда от обръщане“, като приканва да съзерцаваме по-дълбоко пасхалната Тайна, благодарение на която ни бе дарено Божието милосърдие. „Опитът от милосърдието е възможен единствено „лице в лице“ с разпнатия и възкръснал Господ, „който ме обикна и предаде себе си за мен“ – пише папата. „Един диалог между две сърца, между двама приятели. Ето защо, молитвата е толкова важна през великопостното време“.
За папа Франциск, да се постави пасхалната Тайна в центъра на живота, означава да почувстваме състрадание за раните на разпнатия Христос, присъстващи в многобройните невини жертви на войните, на злоупотребите с живота, от неродените до възрастните хора, от множеството форми на насилие, от екологичните бедствия, от неравномерното разпределение на земните блага, от трафика на хора във всичките му форми и от необузданата жажда за печалба, която е форма на идолопоклонство.
Затова, през този период, християните могат да споделят своите блага с най-нуждаещите се, чрез милостинята, като форма на лично участие, за изграждането на един по-справедлив свят. Споделянето в милосърдието прави човека по-хуманен; трупането на богатства заплашва да го загрози, затваряйки го в собствения егоизъм.
Нека приемем поканата да се помирим с Бог, да насочим погледа на сърцето върху пасхалната Тайна и да се обърнем, чрез отворен и искрен диалог с Бог, завършва посланието на папата. По този начин можем да станем онова, което Христос казва на своите ученици: да бъдат сол на земята и светлина на света.
Предлагаме пълния текст на папското послание:
„Молим ви от име Христово: помирете се с Бог“ (2Кор. 5, 20)
Скъпи братя и сестри!
Също и тази година Господ ни предоставя благоприятно време, за да се подготвим да честваме с обновено сърце голямата Тайна на смъртта и възкресението на Исус, крайъгълен камък на личния и общностен християнски живот. Към тази Тайна трябва да се завръщаме постоянно, с разума и със сърцето. Всъщност, тя не престава да расте в нас дотолкова, доколкото позволяваме да бъдем въвлечени от нейния духовен динамизъм и се присъединим към нея със свободен и щедър отговор.
Пасхалната тайна, основа на обръщането
Християнската радост извира от слушането и приемането на Благата вест за смъртта и възкресението на Исус: керигмата. Тя обобщава Тайната на една любов „толкова истинска, толкова вярна, толкова конкретна, която ни предлага връзка, изпълнена с искрен и ползотворен диалог“(Апостолическо насърчение Christus vivit, 117). Вярващите в това известие, отхвърлят лъжата, че животът ни произхожда от самите нас, докато в действителност той се ражда от любовта на Бог Отец, от неговата воля да даде живот в изобилие (срв. Йоан 10:10). Слушането на убеждаващия глас на "бащата на лъжата" (срв. Йоан 8:45), крие риска да се потъне в бездната на безсмислието, преживявайки ада още тук на земята, както за съжаление свидетелстват много драматични събития от личния и колективния човешки опит.
Ето защо в това Великопостно време бих искал да достигне до всеки християнин това, което написх на младите хора в Апостолическото насърчение Christus vivit: „Погледни разтворените обятия на разпнатия Христос, остави се да бъдеш спасен отново. И когато се приближаваш да изповядваш греховете си, твърдо вярвай в неговото милосърдие, което те освобождава от вината. Съзерцавай кръвта му пролята с много обич и се остави да бъдеш очистен от нея. Така ще можеш отново да възкръснеш“(п. 123). Пасхата на Исус не е събитие от миналото: чрез силата на Светия Дух тя е винаги актуална и ни позволява да гледаме и да докосваме с вяра Христовата плът в много страдащи хора.
Спешна нужда от обръщане
Ще бъде полезно да съзерцаваме по-дълбоко пасхалната Тайна, благодарение на която ни бе дарено Божието милосърдие. Опитът от милосърдието е възможен единствено „лице в лице“ с разпнатия и възкръснал Господ, „който ме обикна и предаде себе си за мен“ (Гал. 2, 20). Един диалог между две сърца, между двама приятели. Ето защо, молитвата е толкова важна през великопостното време. Преди да бъде задължение, тя изразява необходимостта да се отговори на Бог, който винаги върви пред нас и ни подкрепя. Християнинът в действителност, се моли в съзнанието, че е недостойно обичан. Молитвата може да придобие различни форми, но това, което наистина има стойност в Божиите очи е, че тя дълбае вътре в нас, стигайки до нашето кораво сърце, за да го обърне все повече към Него и Неговата воля.
Затова, в това благоприятно време нека позволим да бъдем водени както Израил бе воден в пустинята (Ос. 2, 16), така че да можем най-накрая да чуем гласа на нашия Жених, оставяйки го да отекне в нас с по-голяма дълбочина и благоразположеност. Колкото повече се обвързваме с неговото Слово, толкова повече ще успеем да изпитаме безвъзмездното милосърдие за нас. Затова, нека не оставяме това благодатно време да премине напразно, в самонадеяната илюзия, че ние сме господарите на времената и начините за нашето обръщане към Него.
Страстната воля на Бог да води диалог със своите чеда
Фактът, че Господ отново ни предлага благоприятно време за нашето обръщане, никога не трябва да се приема за даденост. Тази нова възможност трябва да събуди чувство на благодарност в нас и да ни изтръгне от нашата леност. Въпреки присъствието, понякога дори драматично, на злото в нашия живот, така и на Църквата и света, това пространство, предложено да промени посоката, изразява твърдата воля на Бог да не прекъсва с нас диалога за спасението. В разпнатия Исус, който „Бог направи грешен, за да станем чрез него и ние праведни“ (2 Кор. 5:21), тази воля стигна дотам, че всички наши грехове да паднат върху Неговия Син, дори да „поставят Бог срещу Бога“, както каза папа Бенедикт XVI (виж Enc. Deus caritas est, 12). Всъщност Бог обича също и враговете си (срв. Мт 5: 43-48).
Диалогът, който Бог иска да установи с всеки човек, чрез Пасхалната тайна на своя Син, не е онзи приписван на жителите на Атина, които „не са имали по-приятно забавление от това да разказват или да слушат нещо по-ново“ (Деян. 17:21). Този тип бъбривост, продиктуван от празно и повърхностно любопитство, характеризира светското във всички епохи, а в наши дни може да проникне в медиите и повлияе за неправилното им използване.
Богатство за споделяне, а не само за себе си
Да се постави пасхалната Тайна в центъра на живота, означава да почувстваме състрадание за раните на разпнатия Христос, присъстващи в многобройните невини жертви на войните, на злоупотребите с живота, от неродените до възрастните хора, от множеството форми на насилие, от екологичните бедствия, от неравномерното разпределение на земните блага, от трафика на хора във всичките му форми и от необузданата жажда за печалба, която е форма на идолопоклонство.
Също днес, вярата призовава мъжете и жените с добра воля да споделят своите блага с най-нуждаещите се, чрез милостинята, като форма на лично участие за изграждането на един по-справедлив свят. Споделянето в милосърдието прави човека по-хуманен; трупането на богатства заплашва да го загрози, затваряйки го в собствения егоизъм. Можем и трябва да отидем по-далеч, взимайки предвид структурните измерения на икономиката. За това, през Великите пости, от 26 до 28 март т.г., свиках в Асизи млади икономисти и предприемачи, с цел да се допринесе за очертаването на една по-справедлива и приобщаваща икономика от настоящата. Както не веднъж учителната власт на Църквата повтори, политиката е изявена форма на милосърдие (Пий ХІ, Слово пред Федерацията на италианските католически университети, 18 септември 1927). Същото ще бъде и при обсъждането на икономиката с този евангелски дух, който е духа на Блаженствата.
Призовавам застъпничеството на Пресветата Дева Мария за предстоящите Велики Пости, за да приемем поканата да се помирим с Бог, да насочим погледа на сърцето върху пасхалната Тайна и да се обърнем, чрез отворен и искрен диалог с Бог. По този начин можем да станем онова, което Христос казва на своите ученици: сол на земята и светлина на света (Мт. 5, 13-14).
