Папата: цивилизовано е обществото, което се бори срещу културата на изключване
Бенедета Капели – Маня Кавалджиева – Ватикана
Папа Франциск произнесе слово пред пленарната асамблея на Конгрегацията за доктрината на вярата, посветена на грижата за терминално болните хора, като се спря на социално-културния контекст, в който живеем. Контекст, в който именно животът – изтъкна Бергольо – се оценява само от гледна точка на ползата, като „се пропускат неотложните задължения за солидарност и братство“.
Неприкосновената стойност на живота
„Отхвърлен живот“, „недостоен живот“, защото не отговаря на критерия за ползата. Папата поясни, че днешното общество използва това мерило и губи „онова, което прави ценен човешкия живот“. „При това положение на загуба на истинските ценности, липсват и неотложните задължения за човешка и християнска солидарност и братство“:
„В действителност, дадено общество заслужава да се нарича „цивилизовано“, ако развива антитела срещу културата на изключването; ако признава неприкосновеността стойност на човешкия живот; ако солидарността действително се практикува и опазва като база на съжителството“.
Като благодари на Конгрегацията за доктрината на вярата за служението в полза на Църквата, папа Франциск подчерта, че „вярата изисква да се държи сметка за онези, за които е предназначена, като те трябва да бъдат опознавани и обичани“:
„Християнската доктрина не е строга и затворена в себе си система, нито идеология, която се променя със смяната на сезоните; тя е динамична реалност, която, като остава вярна на своя първоизточник, се подновява от поколение на поколение и се обобщава в един лик, едно тяло и едно име: Възкръсналият Исус Христос“.
Спирайки се на момента, в който „болестта чука на вратата на нашия живот“, папата припомни важността на състраданието и присъствието на някой, който да държи ръката ни, един Добър самарянин, една „човешка платформа на взаимоотношения“, която да отвори надеждата, „не изоставяйте никога никого, при наличието на нелечими болести“, подчерта Франциск:
„Темата за грижата за болните в критичните и терминални моменти на живота, сочи задачата на Църквата – да напише „граматиката“ на поемането на грижата за страдащия човек. Примерът с Добрия самарянин ни учи, че трябва да се обнови погледа на сърцето, защото много пъти онзи, който гледа, не вижда. Защо? Защото липсва състрадание…“.
Терапията на достойнството
Папа Франциск цитира майка Тереза от Калкута, за да очертае „стила на близостта и споделянето“:
„По този повод, мисля колко добро правят хосписите за палиативните грижи, където терминално болните биват придружавани с квалифицирана лекарска, психологична и духовна помощ, за да могат да живеят достойно, утешавани от близостта на близките хора… Пожелавам тези центрове да продължават да бъдат места, където се практикува „терапията на достойнството“.
Папата оцени и започналото проучване на промяната на нормите относно „delicta gravoria“ (тежките престъпления), съдържащи се в апостолическото писмо на папа Йоан Павел ІІ „Sacramentorum sanctitatis tutela“ (Закрила на свещеността на Тайнствата). Ангажимент, който е в посока на актуализиране на закона, за да станат по-ефикасни процедурите, въз основа на новите положения и проблематики на съвременния социален и културен контекст:
„Насърчавам ви да продължавате да работите решително по тази задача, за да се допринесе валидно в една област, в която Църквата е директно заинтересована да се процедира със строгост и прозрачност, за закрила на свещеността на Тайнствата и на нарушеното човешко достойнство, особено на малките“.
