Папата: Курията се променя, за да служи по-добре на човечеството

Алесандро Де Каролис – Светла Чалъкова – Ватикана

В променящия се свят, Римската курия не се променя без причинно, само за да следва „модите“. Църквата – каза папата - живее развитието и укрепването от гледна точка на Бог, както ни посочва историята на Библията, белязана от „път, който започва винаги отново“. Ето защо също един от новите светци, кардинал Нюман, когато говори за „промяна“, в действителност има предвид „обръщане“.

Предизвикателство и инерция

Преди да насочи вниманието на присъстващите върху темата, която му е присърце, Франциск подготви своите слушатели, събрани в Клементинската зала в Апостолическия дворец във Ватикана  - неговите първи сътрудници от Римската курия – да осъзнаят, че настоящата епоха, не е просто „епоха на промени, а е по-скоро една промяна на епохата“. Ето защо според папата „правилната нагласа за това е да позволим по-скоро да бъдем запитани от предизвикателствата на настоящето, с проникновение и смелост, отколкото да бъдем съблазнени от удобната инерция да оставим всичко, така както е:

„Често се случва да живеем промяната ограничавайки се само до това да облечем една нова дреха, но оставайки в действителност такива каквито бяхме преди. Искам да припомня думите, от един известен италиански роман: „Ако искаме всичко да остана така както е, трябва всичко да се промени“ („Гепардът“ от Джузепе Томази ди Лампедуза).

Сред новости и памет

Веднага в своя увод, папата засегна темата за реформата на Римската курия, която – каза той – „никога не е имала презумпцията да прави така, сякаш нищо не е съществувало преди това“, а точно обратното, тя иска да  „валоризира доброто, което е направено в сложната история на курията “.

„Необходимо е да се валоризира историята, за да се изгради едно бъдеще със солидни основи, което има корени и затова, да може да бъде плодоносно. Да се позовем на паметта, не означава да се закотвим в самосъхранението, а означава да припомним живота и жизнеността на един постоянно развиващ се път. Паметта не е статична, а динамична. Поради своята същност тя предполага движение“.

Промяна, за да възвестяваме

Оттук Светият отец изброи тези, които определи като „някой промени в организацията на Курията, като учредяването в края на 2017 г. на Третата секция на Държавният секретариат (Секцията за дипломатическия персонал на Светия престол), заедно останалите промени, настъпили „в отношенията между Римската курия и поместните Църкви и в структурата на някои ведомства, по-специално това за Източните Църкви е ведомствата за икуменическия и междурелигиозния диалог, особено с юдаизма“. „Констатацията – изразена още по времето на Йоан Павел ІІ, но също и на Бенедикт ХVІ – че светът не познава Евангелието, така както в миналото, бе тази която наложи дълбокото преструктуриране на историческите ватикански ведомства или раждането на нови“.

Позовавайки се на Конгрегацията за Доктрината на Вярата и Конгрегацията за Евангелазицията на народите, папата припомни, че „в епохата на тяхното учредяване, бе по-лесно да се разграничи между двете сравнително определени страни: от една страна християнския свят, а от друга свят, който трябваше все още да бъде евангелизаран“:

„Сега, тази ситуация вече не съществува. Народите, които все още не са получили Благата вест на Евангелието, не живеят единствено в „незападните“ Континенти, а навсякъде, особено в големите и силно населени градове, изискващи самите те специфична пастирска грижа. В големите градове имаме нужда от други „пътни карти“, от други парадигми, които да ни помогнат да препозиционираме нашите начини на мислене и нашите нагласи: вече не сме в християнството!“.

Евангелие и дигитална култура

Затова, преобразяването на ватиканските институции бе подтикнато от едно обновено възвестяване на Евангелието. Всичко – обичаи, стилове, графици, език, бе пояснил папата в Evangelii gaudium – трябва да се превърне в „подходящ канал за евангелизация в настоящия свят, а не начин за самосъхранение“. На тази нужда – припомни папата – отговаря учредяването на Ведомството по Комуникацията, орган, обединяващ деветте ватикански медии, които преди това бяха отделени едни от други. Това – уточни папата – „не е просто координиращо групиране, а начин за хармонизиране, за създаването на по-добра оферта от услуги в една широко дигитализирана култура“.

„Новата култура, белязана от фактори като сближаването и мултимейдийността, се нуждае от подходящ отговор от страна на Апостолическото седалище в сферата на комуникациите. Днес, в сравнение с диверсифицираните услуги, преобладава мултимедийната форма, и това бележи също начина за тяхното създаване, осмисляне и прилагане. Всичко това предполага, заедно с културната промяна, едно институционално и лично обръщане, за да се премине от една работа в разделени отделения – която при най-добрите случаи имаше някаква координация – към една взаимосвързана работа, в синхрон“.

Една структура, много услуги

Подобна е и съдбата на Ведомството в служба на цялостното човешко развитие, създадено, за да направи по-съгласувана и единна работата преди това разграничена между Папските съвети „Справедливост и мир“, Cor Unum е Пастирската грижа сред мигрантите и здравните работници.

„Църквата е призована да припомни на всички, че не става въпрос за социални и миграционни въпроси, а за хора, за братя и сестри, които днес са символ на всички отхвърлени от глобализираното общество. Тя е призована да свидетелства, че за Бог никой не е „чужденец“ или „изключен“. Тя призована да разбуди съвестта, упоена в безразличието пред реалността на Средиземноморието, което за мнозина, за твърде много хора, се превърна в гробище“.

Любовта надделява над умората

Сред „големите предизвикателства и необходимите равновесия, това което е важно, е Църквата и на първо място Римската курия, да се вгледа към човечеството, в което всички сме „чеда на един единствен Баща“. Франциск не отрича срещащите се трудности от толкова големи промени, нуждата от постепенност, човешките грешки, които според него „не е възможно, нито справедливо да не се съобразим. Свързано с този труден исторически процес е изкушението да се затворим над миналото (дори използвайки нови формули), защото по-уверяващо, познато и, със сигурност, по-малко конфликтно“.

„Тук е необходимо да се предпазим от изкушението да придобием нагласата на непреклонност, която се ражда от страха от промените и завършва с поставянето на пречки и препятствия по терена на общото благо, превръщайки го в минно поле на омраза и липсата на комуникация. Нека винаги помним, че зад всяка непреклонност, се крие някакво неравновесие. Непреклонността и неравновесието се подхранват взаимно в един порочен кръг, а днес изкушението на непреклонността стана  толкова актуална“.

Последните думи в словото на папа Франциск, са поверени на кардинал Мартини, който преди да умре, казва: „Църквата е назад с двеста години. Защо не трепва? Страхуваме ли се? Дали надделява страха над смелостта? Но въпреки това вярата е основата на Църквата. Вярата, доверието, смелостта. Само любовта надделява над умората“.