Папата към епископите: Светият Дух е действащото лице в мисията

Светла Чалъкова – Ватикана

„Нашата среща днес се провежда в Светилището на блажен Николас Бенкерд Китбамруг, който посвети своя живота на евангелизацията и вероучението, формирайки учениците на Господ, преди всичко тук в Тайланд, както и в части от Виетнам и по границата с Лаос, и увенча своето свидетелство за Христос с мъченичеството. Нека поставим тази среща под неговия поглед, та примера му да породи у нас голям плам за евангелизацията във всички местни Църкви на Азия и да можем да бъдем, все повече, ученици-мисионери на Господ; по този начин Благата вест ще може да бъде разнесена като елей и аромат в този прекрасен и огромен континент“. Така папа Франциск се обърна към епископите на Тайланд и Федерацията на Азиатските епископски конференции (ФАЕК), с които се срещна тази сутрин в 11 часа местно време (6 часа българско време) в светилището на блажен Николас Бункерд Китбамрунг в католическото селище на Ват Роман а Та Кам.

При пристигането си папата бе посрещнат от председателя на Тайландската епископска конференция, Франсис Ксавиер Криенгсак Ковитаваниж и председателя на ФАЕК, кард. Чарлс Бо, арихепископ на Янгон, Мианмар

„Вие носите върху плещите си тревогите на вашия народ, изправен пред бича на дрогата и трафика на хора, пред необходимостта да се грижите за голям брой мигранти и бежнаци, пред лошите работни условия, пред трудовата експлоатация, претърпяна от мнозина, както и  от икономическото и социално неравенство между богатите и бедните“.

Ето защо „паметта за първите мисионери, които ни предшестваха със смелост, с радост и изключителна издръжливост, ще ни позволи да измерим и преценим нашето настояще и нашата мисия от една много по-широка и иновативна перспектива. Но не трябва да забравяме, че Светият Дух винаги пристига преди мисионера и остава с него. Импулсът на Светия Дух подкрепи и мотивира Апостолите и много мисионери да не пренебрегват никоя земя, народ, култура или ситуация“.

Папа Франциск посочи също как да се живее мисията, която „преди да бъде дейност за извършване или проект за реализиране, изисква поглед и „усет“, който да възпитава; изисква една бащинска и майчина загриженост, защото овцата се губи, когато пастира я мисли вече за загубена, никога преди това“.

За папа Франциск е ясно че „една Църква, която е на път и не се страхува да излезе на улицата и да се сблъска с живота на поверените ѝ хора, е способна да се отвори смирено за Господ и с Господ да живее удивлението на мисионерското приключение, без съзнателната или несъзнателна необходимост да покаже преди всичко себе се, заемайки или претендирайки винаги първите места“.

Ето защо „задължението на епископите е да застанат до вярващите с търпение и доброта, да се вслушват в тях, зачитайки тяхното достойнство, да ги насърчават и да оценяват винаги техните апостолски инициативи“. „Нека не губим от погледа факта – прибави папата – че много от вашите земи бяха евангелизирани от миряните. Нека не забравяме, че ти имаха възможността да говорят на диалекта на хората, което е обикновено и директно упражняване на нетеоритичната и неидеологичната инкултурация, и плод на силното желание да се споделя Христос“.

„Колко много имаме да се научим от вас – каза папата – които в много от вашите страни или региони сте малцинство, и не затова се оставяте да бъдете повлечени или заразени от комплекса за малоценност или от оплакването, че не се чувствате признати“.

„Много са въпросите, с които трябва да се справите във вашите общности, както в ежедневието, така и мислейки за бъдещето. Нека никога не губим от погледа си, че онова бъдеще, много пъти несигурно и проблематично, е именно самия Господ, който идва със силата на Възкресението, преобразявайки всяка язва, всяка рана в извор на живот. Нека гледаме към утрешния ден с увереността, че не вървим сами, че Той ни очаква, призовавайки ни да го разпознаем, преди всичко в разчупването на хляба“.

Накрая папата препоръча по-специално на епископите да не „клерикализират миряните, да бъде винаги отворена вратата на тяхното сърце за свещениците, да бъдат бащи и по-големи братя за свещениците“.

Светият отец призова застъпничеството блажен Николас Бункерд Китбамрунг.

Николас, роден в католическо семейство, е ръкоположен за свещеник на 24 януари 1926 и е изпратен в град Банг Нокуек. По време на френско-индокитайсата война отец Николас е обвинен в шпионаж в полза на французите и е арестуван на 12 януари 1941. Затворен е в един от окръжните затвори. След 40 дни е преместен във военния затвор в Банкок, където се заразява от туберколоза и е оставен без грижи и лечение. Умира на 12 януари 1944 на 49 годишна възраст. Обявен е за блажен от Йоан Павел ІІ през 2000 година. Той е първият тайландец, който е обявен за блажен.

В края на срещата, след поздрава на епископите, папата се отправи към близката конферентна зала на Светилището, където се срещна в частна форма със своите събратя йезуити, мисионери в Тайланд.