Литургия в Нагазаки: състраданието изгражда историята
Светла Чалъкова – Ватикана
„Следвайки стъпките на японските мъченици, християните искат да изповядват смело, че дарената, пожертвана и чествана любов от Христос на кръста е способна да победи всяка омраза, егоизъм или обида; способна е да победи всеки равнодушен песимизъм или упойващо благоденствие, което парализира всяко добро дело и решение“. На първата литургия, отслужена на японска земя, папа Франциск призова вярващите към една обновена евангелизация, издигайки „нашите гласове“, за да защитим невинните, избирайки „състраданието като истинският начин за изграждането на историята“.
На олтара, на който служи папата, е поставена „Изгорялата Девица“, статуя на Дева Мария, изгоряла от атомната бомба и съхранявана в катедралата на Нагасаки.
В проповедта си папа Франциск почерпи вдъхновение от днешния празник на Христос Цар и по-специално от евангелският откъс, разказващ да единият от „разбойниците“, разпнат заедно с Него, който показва състрадание към Исус, умиращ на кръста и Му отправя молбата да бъде заедно с него в „Царството Му“ (Лука, 23, 42).
„Днес тук – каза папата – искаме да подновим нашата вяра и нашия ангажимент. Познаваме добре историята на нашите провали, грехове и ограничения, както „добрия разбойник“ от Евангелието, но не искаме това да определя и очертава нашето настояще и бъдеще. Знаем, че не рядко можем да изпаднем в ленивост, която с лекота и безразличие ни казва „спаси себе си“ и ни кара да загубим спомена от това, какво означава да изтърпим страданието на много невинни. Тези земи изпитаха, както малко други, разрушителната способност до която може да достигне човешкото същество. Затова, като „добрия разбойник“, искаме да изживеем момемнта в който да можем да издигнем нашите гласове и да изповядаме нашата вяра в закрила и в служба на Господ, невинния страдалец“.
„Ние Го молим всеки ден: да дойде Царството ти, Господи“. И правейки така, искаме също нашия живот и нашите дела да се превърнат във възхвала. Ако нашата мисия на учениците-мисионери, е да бъдем свидетели и предвестници на онова, което ще дойде, тя няма да ни позволи да се примирим със злото и злините, а ще ни подтикне да бъдем квас в Царството, където и да сме: в семейството, на работното място, в обществото; да бъдем малка пролука от която Светия Дух продължава да вдъхва надежда между народите. Царството Небесно е нашата обща цел, една цел, която не може да бъде само за утрешния ден, а я просим и започваме да я живеем днес, до безразличието, което заобикаля и кара да замълчат много пъти нашите болни и хора с увреждания, възрастни и изоставени, бежанци и чуждестранни работници: всички те са живото тайнство на Христос, нашия Цар (Мт. 25, 31-46); защото, ако сме изходили наистина от съзерцанието на Христос, трябва да умеем да го разпознаваме преди всичко в лицето на онези, с който сам Той пожела да се идентифицира (Йоан Павел ІІ, Апостолическо писмо, Novo millennio ineunte, 49).
„Скъпи братя – завърши папата – Нагазаки носи в своята душа една трудно излечима рана, знак на необяснимото страдание на многобройни невинни; жертви, засегнати от вчерашните войни, но които все още и днес страдат по причина тази „трета световна война на части“. Нека издигнем нашите гласове, в обща молитва за всички онези, които днес страдат в своята плът този грях, който вика към небесата, и за да бъдат все повече онези, които, като добрия разбойник, са способни да не премълчават и да не се присмиват, а да пророкуват със своя глас царството на истината и справедливостта, светостта и благодатта, любовта и мира“.
Photogallery
