Франциск: „Дори днес има катакомби на преследвани християни“

 „Дори днес има катакомби“ и християни, които се събират тайно „повече, отколкото през първите векове“. „Идентичността на хората, събирали се тук, е същата като тази на много наши братя, които днес се събират тайно“, защото им е отнето правото да се събират. Това подчерта папа Франциск, на литургията, която отслужи на 2 ноември следобед в параклиса на Катакомбите от Присцила в Рим, намиращи се на Виа Салария. В параклиса, датиращ от IV в., са погберани много мъченици жертва на имперско преследване в Рим. Папата, видимо развълнуван, сподели, че това е първото му посещение в катакомба, което припомня „лош момент в историята“, както и днес има толкова много.

Литургията за този особен ден за Църквата говори за надежда и за Бог, който не забравя своите чеда, дори им обещава вечен живот. Евангелският откъс бе този за блаженствата, програмата на християнския живот.

Лош спомен от историята, който не е преодолян

„Нека се замислим за живота на тези хора, които е трябвало да се скрият, за да погребат мъртвите и да честват Евхаристията тук – каза папата. Един лош спомен от историята, но който не е преодолян: дори и днес има като тях. Толкова много".

Съществуват катакомби в други страни, продължи папата, където християните дори трябва да се преструват, че празнуват рожден ден, за да честват литургия, защото е забранено. „Дори днес има преследвани християни, повече отколкото през първите векове“. В импровизираната си проповед извън официалния текст, папа Бергольо акцентира върху „три думи: идентичност, място, надежда“.

Идентичността на християнина са блаженствата

Идентичността на християните погребани в катакомбите на Присцила, на преследваните днес християни и на всички верни е само една: блаженствата, посочи папата. Няма друга идентичност, или живеете така или не сте християнин, преструвайте се на такава. Папата обясни, че има още един откъс от Евангелието, който може да ни помогне да разберем това: Матей, глава 25, където ни казва за това за което ще бъдем съдени: бях гладен, жаден бях .... Живеейки блаженствата и евангелкия откъс на Матей, ние ще покажем своята идентичност.

Мястото на християните е навсякъде

За Франциск „мястото на християните е навсякъде. Ние нямаме привилегировано място", но сме" в ръцете на Бог", в пречупените ръце на Христос". Там сме на сигурно място, каквото и да се случи, дори и кръстът". Като пример за тази липса на „привилегировано място“ папата разказа за една монахиня в Албания, която по време на комунистическото преследване е кръщавала тайно. "Майките се приближавли с детето и монахинята, взимала вода от реката с обувки и кръщавала децата."

„Блаженствата - добави Франциск – казват да се радваме, ако бъдем преследвани. Дори на кръста ние сме на нашето място”. Именно в ръцете на Бог сме сигурни, подчерта папата, дори в гоненията. Но веднага запита риторично: „Къде се чувствам най-сигурен? В ръцете на Бог или с други неща?"

Надеждата на христинина е закотвена в небето

„Надеждата ни - заключи папата - е на небето, закотвена там и с въжето в ръце се подкрепяме, гледаме брега и реката, която трябва да преминем. Винаги захванати  към въжето. И много пъти не виждаме брега, нито котвата“.

Молитва във ватиканската крипта

В края на литургията, завръщайки се в Санта Марта, папа Франциск слезе във ватиканската крипта да се помоли пред гробовете на папите, запазени там.

(dg/vatn)