Генерална аудиенция: контрастите в Църквата се разрешават с диалога

Светла Чалъкова – Ватикана

„Църковният метод за разрешаването на конфликтите се базира на диалога и проникновението, извършено в светлината на Духа. Светият Дух е този, който ни помага да преодолеем затвореността и напреженията и действа в сърцата, за да стигнат, в истината и доброто, до единството“. Това припомни папа Франциск в катехистичната си беседа на традиционната генерална аудиенция, която проведе на площад „Свети Петър“.

Пред повече от 20 хиляди вярващи и поклонници, присъстващи на седмичната среща, папа Франциск продължи цикъла от беседи, посветен на Деянията на Апостолите, като темата на днешната беседа бе„Бог отвори за езичниците вратата на вярата“ (Деян. 14,27), позовавайки се на мисията на Павел и Варнава и събора в Йерусалим (Деян. 15, 7-11).

Пътуването на Словото Божие

Папа Франциск припомни, че книгата на Деянията на  Апостолите, разказва че свети Павел, след преобразяващата среща с Исус, е приет от Църквата на Йерусалим, благодарение на посредничеството на Варнава и започва да прогласява Христос. Но, по причина на някои враждебности, е принуден да се премести в Тарс, неговия роден град, където Варнава се присъединява към него, за да го включи в дългото пътуване на Словото Божие, разказано във втората книга на свети Лука Евангелист, а именно Деянията на Апостолите.

„Евангелист Лука ни казва, че това пътуване започва вследствие на едно силно гонение (Деян. 11, 19), което вместо да спре евангелизацията, се превръща във възможност за разширяването на полето, където да се хвърли доброто семе на Словото. Християните не се плашат, трябва да избягат, но носят със себе си Словото“.

Църквата не е крепост

Павел и Варнава – се разказва още в Деянията – първо пристигат в сирийска Антиохия, където остават една цяла година, за да поучават и помагат на общността на пусне своите корени (11, 26). Така, Антиохия се превръща в задвижващият център за мисията, благодарение на проповядването с което двамата евангелизатори  оказват влияние върху сърцата на вярващите, които за първи път биват наречени християни.

„От Деянията на Апостолите – каза папата – се откроява истинското естество на Църквата, която не е крепост, а шатра способна да разшири своето пространство (Исайя 54, 2) и да предостави достъп за всички. Църквата или е „излизаща“ или не е Църква, тя постоянно е на път, разширява се винаги, тя е Църква с отворени врати (Evangelii gaudium, 46), призована да бъде винаги отворения дом на Отца. Църквата е призована да бъде винаги с отворени врати, така че, ако някой иска да следва наставленията на Духа и да се доближи, търсейки Бог, да не се сблъска със студенината на затворената врата“ (Evangelii gaudium, 47)“.

Достъпът на езичниците до Христовото спасение

Но – разказват още Деянията на Апостолите – новостта за достъпа на езичниците поражда един много оживен спор, отнасящ се преди всичко за необходимостта да бъдат обрязани. За да разрешат въпроса, Павел и Варната се консултиран със съвета на Апостолите и старейшините в Йерусалим и така бива свикан онзи, който е смятан за първи събор в историята на Църквата: събора или асамблеята в Йерусалим, за който Павел говори в Посланието до Галатяните (2, 1-10).

На него бива разгледан един много деликатен богословски, духовен и дисциплинарен въпрос: връзката между вярата в Христос и спазването на Мойсеевия Закон. Решаващи по време на асамблеята са словата на Петър и Яков, стълбове на Църквата-Майка (Деян. 15, 7-21; Гал. 2, 9). Двамата апостоли призовават да не се налага обрязването на езичниците, а да им се поиска само да се отрекат от идолопоклонничеството и всички негови изрази. Това решение, ратифицирано с така нареченото апостолическо писмо, изпратено в Антиохия, представлява също мисълта, която Павел изразява в своите послания: „Защото в Христа Исуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез любовта“(Гал. 5, 6) или „Защото в Христа Исуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар“ (Гал. 6, 15).

Църковният метод за разрешаването на конфликтите

„Какво ни казва днес разказа за събора в Йерусалим?“, запита папа Бергольо.

„Той ни предоставя важна светлина за начините по които да разрешаваме споровете и да търсим истината в милосърдието (Еф. 4, 15). Припомня ни, че църковният метод за разрешаването на конфликтите се базира на диалога, изграден върху внимателното и търпеливо изслушване и проникновението, извършено в светлината на Светия Дух. Духът, който ни помага да преодолеем затвореността и напреженията и действа в сърцата, за да стигнат, в истината и в доброто, до единството. Този текст – каза папата – ни помага да разберем синодалността. Интересен факт са думите, с които Апостолите започват своето писмо: „Светият Дух и ние вярваме, че….“. Нека поискаме от Господ – призова папата – да укрепи у всички християни, особено у епископите и свещениците, желанието и отговорността за общението. Нека ни помогне да живеем диалога, вслушването и срещата с братята във вярата и с далечните, за да вкусим и покажем плодовитостта на Църквата, призована да бъде във всяко време „радостна майка“ за многобройните чеда“ (Псалм 113, 9).