Папата: Светият Дух закотвя надеждата

Емануела Кампаниле – Маня Кавалджиева – Ватикана

Папа Бергольо отбеляза, че силата на Светия Дух е тази да „носи вътрешна, но и външна хармония сред хората“. Хармония, която зачита различията, която не ги противопоставя и която „прави от нас Църква“, дори и в такъв исторически момент, в който всички са както „много, така и малко социални“.

Папа Франциск предупреди и за една често дебнеща опасност, дори и в Църквата, която се поражда от поведението да се изключва другия, като се предпочита собствената реалност като единствена:

„Винаги съществува изкушението да се правят „гнезда“: да се събираме около нашата група, около нашите предпочитания. А гнездото е на една крача от сектата, дори и в Църквата: колко пъти собствената идентичност се определя в противоречие на някого или на нещо! Докато Светият дух свързва разстоянията, обединява отдалечените, събира изгубените“.

„Днес в цял свят разногласията са станали истински разделения“, каза още Бергольо „някои имат много, а други нищо, някои се стараят да живеят сто години, а други дори не могат да се родят“.

Папата изтъкна, че Светият Дух оформя Църквата и света „като места на чеда и братя“ – две съществителни, които за съжаление са опразнени от красотата си заради културата на оскърбление, сред която живеем:

„Можем да кажем, че живеем сред културата на прилагателните, която забравя съществителните, тоест същественото на нещата; живеем също така и сред култура на оскърблението, която е първият отговор на някое мнение, което не споделяме“.

Бергольо посочи, че само онези, които живеят според Светия Дух, могат да прекъснат логиката на това „да отвърнем на злото със зло, превръщайки се от жертви в палачи“:

„Той носи мир там, където има разногласие, съгласие там, където има конфликт. Духовните хора отвръщат на злото с добро, на арогантността с благост, на лошотията с доброта…“.

Папата отбеляза, че за да бъдем духовни и да „усетим хармонията на Светия Дух, трябва да поставим неговия поглед пред нашия“, в противен случай „общение“ и „Църква“ изкривяват своята същност и губят своя смисъл:

„Със Светия Дух Църквата е свещеният Божи народ, мисията заразява с радост, а не е прозелитизъм, другите братя и сестри са обичани от един и същи Отец. Но без Светия Дух Църквата става организация, мисията – пропаганда, общението – усилие…“.

Затова насърчението на папа Бергольо е да се съхрани ежедневната молитва към Светия Дух Той „да ни направи творци на съгласие, сеячи на добро, апостоли на надежда“.