Папа Франциск: званието е път, който продължава цял живот

Светла Чалъкова – Ватикана

Папа Франциск прие на аудиенция във Ватикана участниците в Конгреса на Националните центрове за званията на Църквите в Европа, който се провежда от 4 до 7 юни в центъра „Свети Хуан от Авила“. Обръщайки се към тях, папата реши да импровизира, като им връчи преди това предварително подготвеното слово, на което ви предлагаме синтез.

В текста папа Франциск откроява три важни водещи линии: светостта, като повик, който дава смисъл на целия житейски път; общението, като „благоприятна почва“ за званията в Църквата; и самото звание, като ключова дума, която трябва да се съхранява и свързва с други думи като: щастие, свобода и заедно; и накрая отделяйки го, като специално освещаване.

Относно светостта, във връченото слово, папата пояснява: „Званието е път, който продължава цял живот. Всъщност, званието се отнася до времето на младостта относно ориентацията и посоката, която трябва да се поеме в отговор на повика на Бог; то се отнася също и за възрастния живот в хоризонта на плодовитостта и разпознаването на доброто, което да се върши. Животът е създаден, за да носи плодове в милосърдието и това се отнася до призива за святост, който Господ отправя към всички“.

Що се отнася до темата за общението, папата подчертава: „Пастирската дейност не може да бъде друга, освен синодална, това означава способна да даде форма на един съвместен път. Синодалността е чедо на общението. Става въпрос да се живее повече синовността и братството, да се спомага взаимната почит, да се оценява богатството на всеки един, да се вярва, че Възкръсналия може да прави чудеса също чрез раните и слабостите, които са част от историята на всички“.

Накрая папата настоява над самата дума „звание“: „Думата звание не е с изтекла годност. Възстановихме я на последния Синод, по време на всички етапи. Думата звание на свой ред е свързана с думите щастие и свобода

„Да бъдеш радостен знак – казва папата – не е изобщо очевидно, и въпреки това е най-важния въпрос на нашето съвремие, в което „богинята на оплакванията“ има много последователи и се задоволява от мимолетни радости. Докато щастието е по-дълбоко, остава също когато радостта или ентусиазмът на момента изчезват, дори когато ни връхлитат трудностите, болката, обезсърчението, разочарованието. Щастието остава, защото е самия Исус“.

Папата завършва словото си с насърчение: „Не се страхувайте да приемете предизвикателството да възвестявате още званието за богопосветен живот и свещенството. Църквата се нуждае от тях! И когато младите хора, срещат достоверни богопосветени мъже и жени, но не защото са съвършени, а защото са белязани от срещата с Господ, знаят да се наслаждават на един различен живот и да се запитват за своето призвание“.