Папа Франциск: Небесният Отец не е автор на злото

Емануела Кампаниле – Светла Чалъкова – Ватикана

Предпоследното прошение от молитвата „Отче Наш“ – Не ни въвеждай в изкушение – бе в центъра на катехистичната беседа на папа Франциск по време на генералната аудиенция в празничния 1 май. „С това предпоследно прошение нашия диалог с Небесния Отец навлиза, така да се каже, в сърцето на драмата- каза папата – т.е. в територията на съпоставката между нашата свобода и клопките на лукавия“.

Небесния Отец не е автор на злото

Както е известно „оригиналния гръцки израз в Евангелията и трудно да бъде преведен точно, затова всички модерни преводи са „малко куцащи“, каза папата. Но – отбеляза той – над един елемент можем всички да се съгласим единодушно: както и да бива разбиран текста, трябва да изключим че Бог е автор на изкушенията, които се изпречват по пътя на човека. Сякаш Бог дебне и поставя клопки и капани на своите чеда. Подобно тълкование противоречи преди всичко със самия текст и е далеч от образа на Бог, който Исус ни откри. Нека не забравяме, че „Отче Наш“, започва с „Отче“, и един баща не праща изкушения на своите деца. Християните нямат Бог, който е завистлив, в конкуренция с човека или, който се забавлява, поставяйки го в изпитания. Това е езическия бог“, каза папата.

Светият отец припомни Посланието на свети Яков Апостол, който казва, че „никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого“ (1, 13). По-скоро – каза папата  - „е обратното: Отец не е автор на злото, и на никое чедо, което му иска риба, дава усойница (Лк 11, 11) и, когато злото се изправя в живота на човека, Той се бори заедно с него, за да може да се освободи. Един Бог, който винаги се бори за нас, а не срещу нас. В този смисъл ние молим молитвата „Отче Наш“.

„Ако сме изкушавани да вършим зло, отричайки братството с останалите и желаейки една абсолютна власт над всичко и всички, Исус вече се пребори за нас с това изкушение: потвърждават го първите страници на Евангелията. Веднага след като получи Кръщението от Йоан, сред тълпа от грешници, Исус се оттегля в пустинята, където бива изкушаван от Сатаната. Така започва публичния живот на Исус. Хората казват: „защо да говорим за дявола? Това е остаряло нещо, дявола не съществува. Но Исус бе изкушаван от дявола, Исус отхвърля всяко изкушение и от тази битка излиза победител“.

Бог никога не ни изоставя в изпитанията

„Но също при върховното изпитание Бог не ни оставя сами. Когато Исус се оттегля, за да се моли в Гетсиманската градина, неговото сърце е изпълнено с неописуемо терзание, и Той изпитва самотата и изоставянето. Изпитанието е толкова голямо, че се случва нещо неочаквано. Исус никога не проси любов за себе си, но въпреки това в онази нощ чувства тъга до смърт в душата си и затова проси близостта на совите приятели: „Останете тук и бдете с мен“ (Мт. 26, 38). Както знаем – каза папата . учениците, обременени от страха, заспиват. Във времето на агония, Бог иска от човек да не го изоставя, но човека заспива. В момента, в който човек се изправя пред своето най-голямо изпитание, Бог винаги бди. В най-лошите моменти от нашия живот Бог е с нас, защото е Баща, който не изоставя своите чеда. Онази нощ на болка и борба са последния печат на Въплъщението: Бог слиза, за да ни намери в нашите бездни и в трудностите, които изпълват историята. Това е нашата утеха в часа на изпитанието: да знаем, че онази долина, откакто Исус премина през нея, не е вече плачевна, а благословена от присъствието на Сина Божий. Той никога не ни изоставя!“.

Папа Франциск завърши с молитва към Бог, просейки „да отдалечи от нас моментите на изпитание и изкушение. Но когато дойде за нас това време, покажи ни, че не сме сами, че Христос взе вече върху себе си също тежестта на този кръст, покажи ни, че Исус ни призовава да го носим с Него, поверявайки се с вяра на любовта на Отца“.