Папата за еврейско-католическия диалог: тясно сътрудничество срещу днешните злини

Роберта Джизоти – Светла Чалъкова – Ватикана

„Никога не е грешно да се търси диалога“, това подчертава папа Франциск в поздравителното си послание към участниците в 24-та среща, която се провежда в Рим, на Международния комитет за католическо-еврейските отношения, учреден през 1970. Комитетът е свързваща платформа между Комисията на Светия Престол за религиозните отношения с юдаизма и Международния еврейски комитет за междурелигиозните консултации. Срещата е на тема „Народи, идеи и граници в движение“ и се провежда в седалището на Италианската епископска конференция.

Преоткриване, братство, ангажираност в полза на другите

В посланието си папата припомня, че еврейско-католическия диалог, от Съборната декларация Nostra Aetate за отношенията на Католическата църква с нехристиянските религии, обнародвана през 1965, „даде добри плодове“. „Споделяме – подчертава папата – едно богато духовно наследство, което може и трябва да бъде все по-валоризирано, укрепвайки във взаимното преоткриване, братството и общия ангажимент в полза на другите. В този смисъл вашата среща иска да спомогне за развитието на сближаване и да насърчи по-интензивно сътрудничество. Добре е, че разглеждате също актуални въпроси, като отношението към бежанците и търсенето на начини да им помогнете, борбата срещу тревожното възраждане на антисемитизма, преследването на християните в различни части на света, ситуацията на еврейско-католическия диалог в Италия и в Израел и неговите перспективи в по-широк мащаб“.

Не само толерантност, а почит между религиите

Оттук и насърчението на папа Франциск „към всички, които са ангажирани професионално в еврейско-католическия диалог, защото диалогът – пояснява той – е пътя, за да се опознаем по-добре и за да сътрудничим за създаването на един климат не само на толерантност, но също на почит между религиите. Нашата сила – прибавя  - е кротостта на срещата, а не на екстремизма, който се появява от различни части, и които съвпада единствено със сблъсъка“. Както припомнят Писанията – завършва папата – „измамата е в сърцето на онзи, който замисля зло, докато радостта е на онзи, който насърчава мира“. Накрая папата отправя молитва, тази среща „да се превърне в среща на мира и за мира“, а благословията Божия да дари на участниците „упоритостта на кротостта и смелостта на търпението“.