През април папата се моли за лекарите и асистентите в зони на война

Алесандро Ди Бусоло – Светла Чалъкова – Ватикана

„Знак на надежда“. Така папа Франциск определя „присъствието на лекарите, фелдшерите и медицинските сестри и останалия здравен персонал в зоните, опустошени от конфликти, във видеопосланието за молитвените намерения за април, разпространено от Световната молитвена мрежа на папата.

„Има мъдри, смели, добри хора, които следвайки своето призвание работят в крайно опасни условия“, казва папата.

„Нека се молим за медиците и хуманитарния персонал в зоните на война, които рискуват живота си, за да спасят този на другите“, е призива за молитва на папа Франциск към вярващите.

Седемте конфликта, породили хуманитарни кризи

В настоящия моменти има повече от 20 военни конфликта по света, 7 от които, според Агенцията на Обединените нации за бежанците, са причинили голям брой жертви и разселени лица: Йемен, Ирак, Сирия, Южен Судан, Сомалия, Афганистан и Украйна, както и Демократична република Конго и Централноафриканската държава, които от години са постоянен конфликт. А военните конфликти са един от основните двигатели на хуманитарните кризи. Нуждата от медици, фелдшери, акушерки, здравен персонал, помощен и управленски персонал в хуманитарните кризи е огромна.

15 милиона долара за помощи, 1739 милиарда за оръжия

Оценява се, че 135,7 милиона души по света се нуждаят от хуманитарна помощ. Необходимите средства за покриването на плановете за помощ за 25,2 милиарда долара, но събраните такива са само 15, 2 милиарда. Това означава, че сумата на разположение покрива само 60,3% от нуждите. Една нищожна цифра, ако се сравни със световните военни разходи само за една година, за закупуване на оръжия, танкове и военни самолети, равняващи се на 1739 милиарда долара.

Според различни хуманитарни организации, в настоящите военни конфликти болниците и здравните центрове не могат да се смятат за сигурни места, защото рутинно са бомбардирани като военни цели, противно на установеното от хуманитарното международно право.

*****

Въпреки похвалния опит, посредством кодифицирaнe на хуманитарното право, да се намалят негативните последици от военните действия върху цивилното население, твърде често получаваме доказателства за ужасните престъпления и тежки нарушения срещу индивиди и тяхното достойнство, извършени с пълно незачитане и липса на най-елементарно съобразяване с тяхната хуманност.

Образите на трупове, на осакатени или обезглавени тела на наши братя и сестри, които са измъчвани, разпъвани и унижавани дори след смъртта си, са обида за съвестта на човечеството. Налице са умножаващи се доклади за древни градове, чиито културни съкровища, датиращи от хилядолетия, са превръщани в руини; или за болници и училища, умишлено нападнати и унищожени, лишавайки така поколения от правото им на живот, здраве и образование.

Безброй църкви и места за поклонение стават цел на умишлени атаки, често по време на молитва, с много жертви сред поклонниците и духовните лица, и в нарушение на основното право на свобода на религията! Понякога, начинът, по който се предават тези новини, за съжаление, може да доведе до пренасищане, което анестезира хората и релативизира сериозността на проблемите. В резултат те по-трудно изпитват състрадание или чувство на солидарност.

За да не се случва това е необходима промяна на сърцето, отваряне към Бог и ближния, което да насърчи хората да преодолеят своето безразличие и да изпитат солидарността като морална добродетел и социално отношение, способно да вдъхновява ангажираност към страдащите.

В същото време е окуражаващо да се видят многото примери за солидарност и милосърдие, които изкристализират във време на война. Има толкова много хора, толкова много благотворителни и неправителствени организации, както в Църквата, така и извън нея, чиито членове не жалят усилия и не се страхуват от опасност в стремежа си да се грижат за ранените и болните, да погребват мъртвите, да хранят гладните и поят жадните и да посещават затворниците.

Помощта за жертвите на конфликти съчетава редица милосърдни дела, онези дела, според които всички ние ще бъдем съдени в края на живота си. Нека хуманитарните организации действат винаги в съответствие с основните принципи на хуманност, безпристрастност, неутралност и автономия. Надявам се, че тези принципи, които съставляват ядрото на хуманитарното право, ще намерят място в съвестта на бойците и хуманитарните работници, и ще бъдат приложени на практика.

Където хуманитарното право проявява колебания и пропуски, нека личната съвест да признае моралния дълг да зачита и защитава достойнството на човешката личност при всички обстоятелства, особено в ситуациите, в които е най-застрашена. За да се спомогне това, бих искал да спомена важността на молитвата и необходимостта да се гарантира, че наред с техническото и юридическо обучение, ще бъде предоставяна и духовна помощ на войници и хуманитарни служители.

Скъпи братя и сестри, към всички тези които рискуват живота си, за да спасят този на другите и да облекчат страданията на народите, засегнати от въоръжени конфликти са отправени думите на Исус в Евангелието на Матей. Той казва: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.” (25:40).

Поверявам ви на ходатайството на Пресвета Богородица, Царица на мира, и моля ви - молете се за мен. Към вас и вашите семейства сърдечно отправям апостолическия си благослов.

(Папа Франциск, Обръщение към участниците в конференцията по Международно хуманитарно право, 28 октомври 2017)

Превод Бистра Пищийска